Те излязоха.
Вратата се затвори рязко зад гърбовете им.
Снежана Петровна остана напълно убедена, че след най-много половин час внуците ѝ сами ще поискат да се върнат. Тя дори не допускаше, че този неделен обяд ще се превърне в началото на промени, за които изобщо не беше готова.
А след няколко часа празничната трапеза, подредена с толкова старание и гордост, щеше да си остане почти недокосната…
Част 2
Още няколко минути Снежана Петровна стоя до входната врата и сякаш чакаше всеки миг звънецът да иззвъни.
— Ще се върнат сега — каза тя на сина си. — Децата няма да издържат дълго. Къде другаде ще ядат такива баници?
Асен не отвърна.
Той гледаше през прозореца как колата на Елица бавно излиза от двора. На задната седалка Калин беше прегърнал силно сестра си, сякаш я пазеше от целия свят.
Нито едно от децата не се обърна назад.
— Виждаш ли? Даже не махат — изсъска раздразнено майка му. — Съвсем ги е настроила срещу мен.
— Мамо… — промълви Асен тихо. — Тя никога не е казвала лоша дума за теб пред тях.
— Разбира се! Защото е хитра.
Той я погледна внимателно. За първи път от много време не просто я слушаше, а наистина я виждаше.
— А ако проблемът не е в нея?
Снежана Петровна само изсумтя.
— Не започвай и ти.
В това време у дома Елица помогна на децата да се преоблекат. Опитваше се да се усмихва, но отвътре всичко я болеше.
Таня се приближи до нея и я прегърна през кръста.
— Мамо, плачеш ли?
Елица бързо избърса очите си.
— Не, слънчице. Просто съм изморена.
Калин мълчаливо остави на масата торбичката с подаръка, който бяха подготвили за баба си.
Бяха избрали заедно красив мек плед. А той дълго беше събирал джобните си пари, за да ѝ купи любимия шоколад.
Сега подаръкът лежеше неотворен.
— Мамо…
— Кажи.
— Постъпихме ли правилно?
Елица клекна пред тях, така че да ги гледа в очите.
— Това беше ваш избор.
— На нас ни стана много мъчно за теб — каза Калин.
Тя ги притисна силно до себе си.
— Благодаря ви.
После си пое дъх и добави по-тихо:
— Но запомнете нещо важно. Никога не отвръщайте на грубостта с грубост. И никога не принуждавайте хората да избират между тези, които обичат.
Децата кимнаха безмълвно.
А в апартамента на Снежана Петровна празничната маса продължаваше да стои непокътната.
Печеното изстиваше.
Баниците започваха да съхнат.
Свещите бяха догорели почти докрай.
Свекървата надничаше през прозореца на всеки пет минути.
— Минаха почти два часа…
Асен погледна часовника си.
— Няма да дойдат.
— Ще дойдат!
Той въздъхна тежко.
— Мамо… ти сама каза на Елица, че не си я канила.
— И какво от това?
— За децата прозвуча така, сякаш гониш майка им.
— Те са малки. Нищо не разбират.
Асен бавно поклати глава.
— Страхувам се, че е точно обратното. Разбрали са всичко.
Вечерта телефонът звънна.
Снежана Петровна го грабна почти веднага.
— Ало?
Но не бяха те. Беше съседката.
— Е, как мина празникът?
Свекървата насила разтегли устни в усмивка, макар че никой не можеше да я види.
— Прекрасно.
— Странно, много тихо е при вас.
Снежана Петровна усети как неудобството я стяга отвътре. Погледът ѝ се плъзна по безупречно наредената маса.
Около която не седеше никой.
На следващия ден Асен отиде при жена си.
Елица отвори вратата.
— Може ли да вляза?
Тя не каза нищо, само се отмести встрани.
Децата бяха в стаята.
— Здравейте — каза той.
— Здравей, тате — отвърнаха те тихо.
Асен понечи да прегърне сина си, но Калин неочаквано го спря с въпрос:
— Тате…
— Да?
— Защо не каза нищо на баба?
Този въпрос се стовари върху него по-тежко от всяко обвинение.
Асен замълча.
— Ти видя, че мама я боли — продължи Калин.
Таня също се приближи.
— Татенце… ако някой обиди мен, ще ме защитиш, нали?
Нещо в гърдите му се сви болезнено.
— Разбира се.
— Тогава защо не защити мама?
Отговор нямаше.
В онази вечер Асен за първи път усети, че мълчанието му вече не може да бъде оправдано.