Тогава неканените посетители ги бяха сварили буквално на тръгване. Кирил и Йоана се канеха да заминат към вилата, където с приятели бяха уговорили да запалят скарата, да направят шишчета и най-после да си починат като хората. Багажът беше почти натоварен, децата вече се въртяха около колата, а те самите стояха на двора, готови всеки момент да потеглят. И точно тогава плановете им се срутиха — на прага изникнаха Огнян, Теодора и двете им деца.
— Стойте, стойте! Накъде така сте се засилили? — провикна се Огнян, разтегнал устни в широка усмивка, сякаш беше направил най-приятната изненада на света. — Здравейте, роднини! Край, отменяйте пътуването! Ние вече сме тук, така че хайде, канете гостите вътре!
— Представяш ли си, за малко да ги изпуснем — възкликна Теодора към мъжа си, видимо доволна от „навременната“ им поява.
Йоана по характер не беше жена, която лесно преглъща подобни своеволия. В първия миг ѝ мина през ума да ги отпрати без никакви обяснения и да им даде ясно да разберат, че домът ѝ не е хан.
Какви бяха тези номера? Защо някой си решава, че може да се изтърси без покана и всички наоколо веднага трябва да зарежат собствените си планове? Възпитаните хора поне предупреждават предварително, когато възнамеряват да гостуват. А ако им е останала капка такт, най-малкото питат дали няма да притеснят домакините.
Само че погледът на Йоана падна върху двете деца на Огнян. Малчуганите изглеждаха изморени, притискаха се мълчаливо до майка си и някак жално гледаха наоколо. Сърцето ѝ омекна. Още същия ден тя съжали за това. А въпросният „ден“ се проточи в цели шест — роднините изобщо не даваха вид да бързат за някъде.
Децата им, които очевидно никога не бяха чували думата „не“, обърнаха жилището с главата надолу. Поляха меката мебел и килимите със сокове и кока-кола, ровиха във всяко чекмедже и шкаф, до които успяха да се доберат, люляха се на дръжката на една от вътрешните врати, докато най-накрая я строшиха. И това беше само малка част от белите им. Синовете на Кирил и Йоана, свикнали да се държат далеч по-нормално, гледаха тази вихрушка от непослушание с широко отворени очи.
Родителите обаче никак не отстъпваха на децата си. Напротив — по безцеремонност и нахалство дори ги надминаваха. Всяка сутрин нахлуваха в спалнята на домакините, без да почукат, само за да попитат нещо. Къде бил еди-кой си продукт, понеже те закусвали рано. Или къде се намирал „онзи шампоан, дето мирише много хубаво“, както и душ гелът с аромат на лавандула.
През деня гостуващите роднини се излягаха пред телевизора, сякаш бяха на платена почивка. В ръцете им неизменно се намираше бутилка бира, а около тях — пакети с чипс, които децата разнасяха из целия апартамент. Понякога чипсът биваше заменян със солена риба, и тогава по пода, по масата и дори в съседните стаи оставаха люспи с неприятна миризма и ситни костици.
Когато Кирил и Йоана се прибираха капнали от работа, ги посрещаше разтурено жилище и хладилник, опразнен до последната троха. Въпреки това Огнян и Теодора не си правеха труда дори да приготвят нещо за себе си и за децата. Просто сядаха и гледаха домакините с гладни очи, сякаш вечерята им се полагаше по право.
— Не, този път няма да им мине номерът! И няма да се заседят у нас, това ви го обещавам — каза Йоана твърдо, вече взела решение.
За тази вечер, Бъдни вечер, тя изобщо не беше планирала да подрежда разкошна трапеза с десет различни ястия. Все пак беше намислила да направи нещо вкусно за семейството си. Само че тази вечер обстоятелствата щяха да я накарат да погледне на приготовленията по съвсем друг начин.