— Йоана, сигурно ще ми се караш — промълви съпругът ѝ с такъв изгубен глас, сякаш току-що бе чул присъда.
— Ще ти се карам? — учуди се тя и се обърна от печката, където още от ранни зори пържеше палачинки за закуска на своите.
— Да. А може и да ме набиеш — Кирил сведе поглед към пода.
В този ранен час той се беше появил в кухнята като сянка. Дори не си беше направил труда да се преоблече след сън — стоеше по пижама, облегнат на касата на вратата, блед и смазан.
— Направо съм в шок, Йоана. И това е меко казано — продължи той с все същия странен тон.
— Господи, какво е станало? Престани да въздишаш загадъчно и кажи направо — сряза го тя, като изключи котлона под тигана и се отдръпна от печката.
Мъжът ѝ наистина изглеждаше сериозно разстроен.
— Да не си сънувал нещо ужасно?
— Не. По-лошо е. Много по-лошо, Йоана. Това няма да го преживея!
— Ще ми кажеш ли най-после какво има, или ще продължаваш да ме плашиш? Да не си болен? — Йоана вече започваше да се изнервя. — Стига с това охкане. Казвай кой те е засегнал.
— Огнян…
— Не, само не това! Той ли ти се обади? Кога? — попита тя и в гласа ѝ веднага прозвуча тревога.
— Преди малко. Каза, че с жена си и децата вече са във влака. Следобед щели да бъдат у нас.
— Кириле! Не можа ли да ги отрежеш? Да беше измислил нещо! Че ни няма вкъщи. Че сме заминали. Че сме на път, на почивка, на другия край на света — където и да е, само не тук! Само и само да не виждам и да не слушам нахалната ти рода!
— Йоана, аз спях! — възмутено отвърна той. — Разбираш ли? Спях! В началото дори не схванах кой ми звъни. Повтарям „ало, ало“, докато не ми просветна, че е Огнян, този хитрец. Нарочно се е обадил толкова рано. Прекрасно е знаел, че още съм сънен и неориентиран. А когато осъзнах какво всъщност ми съобщава, братовчедът вече беше затворил.
— Кажи ми, моля те, какво им пречи да си стоят у тях? Какъв е този навик непрекъснато да се натрисат по чужди домове? Те какво си въобразяват — че роднините подскачат от радост, щом ги видят на прага? А се държат като диви хора. Нито срам, нито мярка, нито възпитание. И въпреки това се бутат в дома на нормални хора, сякаш някой ги е канил. Направо не знам как да не избухна!
Йоана се разстрои истински. И имаше защо. Точно такива гости изобщо не ѝ се искаше да посреща под собствения си покрив. Огнян и Теодора бяха роднини на Кирил по майчина линия. При това не от най-близките — Огнян му се падаше троен братовчед. Но това никак не им пречеше да поддържат най-натрапчиво близки отношения именно с тях — с Кирил и Йоана.
Коледа наближаваше, а съпрузите си бяха мечтали да я посрещнат спокойно, само със своето семейство — те двамата и децата. След шумното и бурно празнуване на Нова година вече им се искаше единствено уединение, тишина и малко мир.
Последния път Огнян и жена му бяха нахлули у тях без никакво предупреждение.