След този разговор му се обади майка му.
По отговорите на Александър бързо стана ясно, че Анна вече е успяла да ѝ се оплаче: уж брат ѝ първо обещал да я подкрепи, а после изведнъж се отметнал. Свекърва ми, разбира се, почти веднага стигнала до извода, че причината за тази промяна съм аз.
— Мамо, Мария нищо не ми е забранявала — повтори Александър няколко пъти с уморен глас. — Аз сам ѝ казах още миналата седмица, че всеки помага на роднините си от личните си пари. Да, сега излезе неловко. Разбирам.
Точно последните му думи ми направиха най-силно впечатление. Само ден по-рано той изобщо не виждаше нищо неловко в правилото, което сам беше измислил.
Анна отказа да вземе онези 400 лв. Написа, че щяла да потърси други варианти и, ако се наложи, да помоли собственика на старото жилище да ѝ даде още няколко дни за изнасяне.
Два дни по-късно си намери апартамент за 560 лв. директно от собственик. И там имаше депозит, но човекът се съгласил половината сума да получи веднага, а останалата част — заедно с наема за следващия месец.
Въпреки това за самото местене пак не ѝ достигаха пари. Александър ѝ преведе 300 лв. от личната си карта.
Не казах нищо. Нито дума.
Половината хладилник
След тази случка няколко дни изобщо не отваряхме темата за парите. Не защото още се карахме. По-скоро Александър сам преглъщаше последиците от собственото си правило, а аз нямах желание да го притискам да признае, че преди седмица е избързал с категоричните си заключения.
В петък му преведоха заплатата.
През деня видях постъпил превод от 140 лв., а малко след това получих съобщение от него:
„Това е половината от хладилника на мама. Тогава не бях прав.“
Вечерта, когато се прибрахме и двамата, го попитах:
— А сега какво правим с роднините? Пак ли всеки сам си решава?
Александър отвори хладилника, извади продуктите за вечеря и известно време мълча.
— Нека просто предварително да обсъждаме всичко, ако сумата е над 100 лв. Няма значение дали става дума за твоите близки, или за моите.
— Ето това вече прилича на правило — отвърнах аз.
Анна се премести в новия апартамент в края на месеца. Александър ѝ помогна да пренесе багажа, а аз не се намесих.
Хладилникът на майка му по това време вече от седмица стоеше в кухнята ѝ и си работеше съвсем спокойно.
А нашите спестявания за кухнята останаха непокътнати.