— …защо пак трябва да започваме същия спор? Тя се мести.
— Аз не започвам нищо. Преди седмица взехме решение и то беше съвсем ясно.
Александър замълча за кратко, после ми напомни, че Анна се мести с детето си и че приличен апартамент близо до училището може да бъде нает от друг още същия ден.
С това не спорех. Беше възможно.
— Тогава ѝ преведи от твоите пари.
— В момента нямам свободни 960 лв.
— И аз преди седмица нямах излишни 276 лв. Но ги извадих от онази част от заплатата си, с която сама разполагам.
Точно тогава Александър най-после разбра накъде го водя.
— Сериозно ли сравняваш хладилник с жилище под наем?
— Не. Сравнявам твоите роднини с моите. Това правило го предложи ти, не аз.
Той седна на масата и отвори чата със сестра си.
До следващата му заплата оставаха малко над 460 лв. Не можеше да ѝ даде всичко. Предстояха обичайните разходи за път, обяди и още няколко плащания, които нямаше как да се отложат.
— А къде ще живее тя след седмица? — попита той.
— Защо след седмица?
Оказа се, че старото жилище е платено до края на месеца — почти за още три седмици напред. Анна нямаше да остане още утре с кашони пред входа. Просто този апартамент ѝ бил харесал повече от другите, а посредникът я предупредил, че собственикът няма да чака дълго.
Ден по-рано тя била гледала друго жилище за 540 лв. То се намирало по-далеч от училището и ремонтът бил по-стар, но се отдавал директно от собственика, без комисиона.
— Не ти казвам да зарежеш Анна — произнесох спокойно. — Обещал си ѝ помощ, помогни ѝ. Но защо твоето обещание трябва да бъде платено от общата ни сметка, след като преди седмица тази същата обща сметка изведнъж не се отнасяше за майка ми?
На този въпрос Александър не успя да даде смислен отговор.
Роднините бързо си намериха виновник.
На следващия ден той писа на сестра си, че сега може да ѝ даде 400 лв., а след заплата, ако наистина се наложи, ще добави още.
Анна се разстрои. Вече си беше представила живота в онзи апартамент и явно разчиташе, че брат ѝ ще покрие цялата липсваща сума. Първо си разменяха съобщения няколко минути, после тя му звънна.
Аз чувах само репликите на Александър.
— Не съм казвал, че ще платя целия първи разход… Анна, казах, че ще помогна… Не, 960 лв. от семейните пари няма да взема.