Тази негова сметка никак не ми се стори честна — най-малкото защото се появи точно след като вече бяхме помогнали на майка му. Въпреки това нямах намерение да водя още един час спор заради един хладилник.
Още същата вечер преведох на мама 276 лв. от личната си карта. Тя няколко пъти ме попита дали не е избрала прекалено скъп модел, после си поръча доставка за събота и за мен въпросът приключи.
Новото правило на Александър издържа точно седем дни.
На следващата сряда се прибрах по-рано от обикновено. Александър се появи вкъщи към седем, преоблече се набързо и още преди да седне, съобщи:
— Анна най-после е намерила нормален апартамент.
Сестра му вече почти месец си търсеше ново жилище. Собственичката на квартирата, в която Анна живееше от няколко години, беше решила да продава имота и я бе предупредила отрано, че след изтичането на платения месец договорът няма да бъде продължен. Анна беше с детето си и затова държеше да остане близо до училището, без да сменя квартала.
Александър още преди това ѝ беше обещал, че ще помогне с преместването. Бях го чула и нямах нищо против. Тогава обаче разговорът беше за по-нормални неща — да се плати бус за багажа, да се купи нещо необходимо за новото жилище или да се добави някаква сума, ако съвсем малко не ѝ достига.
Конкретни пари обаче между тях не бяха обсъждани.
Същата вечер Анна му изпрати в месинджър снимки на апартамента и разбивка от брокера. Наемът за един месец беше 640 лв., още 640 лв. се искаха като депозит, половината от който щял да бъде върнат след края на наема, ако всичко в жилището е наред. Комисионата на посредника беше 320 лв.
При подписването на договора трябваше да се платят общо 1600 лв.
Анна разполагаше само с 640 лв.
След това беше написала на брат си: „Сашо, много искам да взема този вариант. Ти каза, че ще ми помогнеш. Не ми достигат 960 лв. Ако можеш да ги преведеш утре, вечерта ще подпиша договора.“
Не беше настояване. Не беше заповед. Не звучеше като „дължиш ми тези пари“. Беше съвсем обикновена молба към човек, който сам предварително е обещал подкрепа.
Александър прочете съобщението още веднъж, после се обърна към мен:
— Утре ще преведеш ли 960 лв. от спестовната сметка?
В първия момент дори не осъзнах, че говори напълно сериозно.
Само седмица беше минала, а правилото вече се оказа променливо.
— Не — казах аз. — Ти обеща на сестра си, че ще ѝ помогнеш, значи ти трябва да го направиш.
Александър сви вежди и ме погледна недоволно.
— Мария — започна той с онзи тон, с който обикновено ме обвиняваше, че отново отварям спор.