Заради един хладилник за около 560 лв. с Александър се скарахме така, както не бяхме успели дори при избора на кухнята, когато две седмици се карахме за всеки шкаф и всяко чекмедже.
Уредът беше за майка ми. Нейният стар хладилник отдавна работеше както му дойде — ту тръгваше, ту спираше. След поредното посещение майсторът направо каза, че повече няма смисъл да се наливат пари в него. Мама си беше харесала съвсем обикновен модел, без излишни екстри и модерни функции. Имаше спестени около 300 лв., а недостигащите малко над 260 лв. смятах да добавя аз.
Общите ни семейни пари стояха в спестовна сметка на мое име. Не защото аз ги смятах за свои, а просто така беше по-удобно. Обикновено аз плащах сметките, по-големите покупки и разходите по ремонта, а Александър всеки месец превеждаше там своята част. Отделно и двамата си оставяхме пари по личните карти и не се разпитвахме взаимно за всяка покупка.
До онази вечер тази подредба работеше без никакви проблеми.
Новото „правило“ се появи съвсем неочаквано — по време на вечеря. Споменах за хладилника на майка ми почти между другото, когато вече се канехме да раздигаме масата.
— Не ѝ достигат около 280 лв. Ще ги взема от спестяванията, а другия месец ще внеса малко повече обратно — казах спокойно.
Александър ме изгледа така, сякаш току-що бях предложила да изтегля половината пари, отделени за ремонта.
— Защо от общите спестявания? Преведи ѝ от твоите лични пари.
Първо реших, че просто се е притеснил за кухнята. Наистина планирахме да я сменяме през есента, но в сметката вече имаше над 4000 лв., така че сума от около 260 лв. нямаше как да обърне всичките ни планове.
— И каква е разликата? — попитах го аз. — През пролетта на твоята майка добавихме около 320 лв. за нова пералня точно от същата сметка.
Александър остави чинията си в мивката, избърса ръцете си с кърпата и отвърна:
— Тогава не го обмислих както трябва. Нека изобщо прекратим това. Родителите ни са възрастни хора, всеки си има свои близки.
— Значи на твоята майка вече помогнахме заедно, а за моята сега трябва да се оправям сама? — не се сдържах аз.
Той въздъхна раздразнено и отсече:
— Всеки издържа собствените си роднини сам.
После веднага започна да обяснява, че според него така било най-справедливо: семейните спестявания оставали само за нашите общи нужди, а ако някой иска да помага на родители, братя или сестри, трябвало да го прави от онази част от заплатата, която му остава лично.