— Всички жени живеят по този начин!
— Не, не е вярно — отсече Ралица. — Виждала съм нормални семейства. Там мъжът и жената са партньори, а не господар и прислужница.
— Остави ме с тези приказки! — изсъска той. — Намерила си някакъв мъж под чехъл и сега ми повтаряш неговите глупости!
— Не, Филип — каза Ралица и се изправи. После отиде до шкафа. — Този път ти ще си тръгнеш.
Тя извади от един рафт папка и я подаде към него.
— Какво е това? — попита той, без да разбира.
— Молба за развод — отвърна тя спокойно. — Подадох я преди седмица. Това е копието за теб.
Филип грабна листовете и набързо прехвърли редовете с очи. Лицето му пламна.
— Ти… ти сериозно ли говориш? — изхриптя той.
— Напълно сериозно — кимна Ралица. — Вече съм събрала багажа си и си тръгвам. Жилището е под наем, договорът е на твое име, така че можеш да останеш. Или да се изнесеш — за мен няма значение.
— Ти си полудяла! — изрева Филип. — Заради някакво чистене ли ще се развеждаш?
— Не е заради чистенето — поклати глава тя. — А заради липсата на уважение. Заради това, че ме приемаш като обслужващ персонал. Заради това, че моите чувства, умората ми и думите ми за теб не струват нищо.
Ралица хвана приготвения предварително куфар и тръгна към входната врата.
— СПРИ! — извика Филип. — Къде отиваш? Нека поговорим!
— Късно е — каза тя през рамо. — Трябваше да говорим преди месец, когато те молех за това. Само че тогава от твоя страна нямаше никакъв отговор.
— Рали, недей да си тръгваш! — втурна се след нея той. — Аз… аз ще помисля върху предложението ти!
— Няма нужда да си напрягаш мозъка, едва ли ще се получи — отвърна Ралица и се обърна към него. — Вече не ми трябват твоите размишления. Знаеш ли какво разбрах през тези две седмици? Че се справям чудесно сама. Без теб. Истината е, че и досега живеех сама — просто междувременно обслужвах и теб.
— Аз те издържам!
— Глупости! — изсумтя тя презрително. — Наема го делим поравно, дрехите си ги купувам сама, храната също я плащам аз. За какво издържане говориш? Това е смешно!
— Аз… аз ще отида при майка ми! — опита се да я заплаши той. — Ще ѝ разкажа колко си неблагодарна!
— Върви — сви рамене Ралица, напълно безразлична. — Майка ти е разумна жена. Ще разбере.
И излезе, оставяйки го като вкаменен насред коридора.
Филип не можеше да повярва, че Ралица наистина го е направила. През първите дни беше убеден, че ще ѝ мине, ще се успокои и ще се върне. Звънеше ѝ по сто пъти на ден, изпращаше съобщения, но тя не отговаряше. Апартаментът бързо заприлича на бърлога. Мръсните чинии се трупаха в мивката, дрехите лежаха разхвърляни навсякъде, а в хладилника имаше само бира и замразени полуфабрикати.
След седмица вече не издържа и отиде при майка си. Маргарита Радославова, жена на шейсет години, винаги беше обичала снаха си. Ралица често ѝ помагаше вкъщи, водеше я на лекар или просто се отбиваше за чаша чай и разговор.
— Мамо — започна Филип, след като седна на кухненската маса. — С Ралица се развеждаме.
— Знам — отвърна спокойно майка му, докато си наливаше чай. — Тя ми се обади и ми разказа всичко.
— И ти си на нейна страна?! — възмути се синът ѝ.
— А защо да не бъда? — повдигна рамене Маргарита Радославова. — Момичето постъпи правилно. Не си въобразявай, че си някакъв господар.
— Мамо, чуваш ли се какво говориш? — смая се Филип. — Аз съм ти син!
— Син си ми, така е — кимна тя. — Но си и глупав. Изгуби добра жена заради мързела си и заради това, че я гледаше отвисоко.
— Но тя НИЩО не правеше! — опита се да се защити той.
— Лъжеш — прекъсна го майка му рязко. — Ралица ми каза всичко. Как си хвърляш дрехите навсякъде, как ѝ заповядваш, сякаш ти е прислужница. Засрами се! Не съм те възпитавала така!
— Но татко…
— Баща ти ми помагаше в къщата! — пресече го Маргарита Радославова. — Да, не вършеше всичко, времената бяха други. Но миеше чинии, пазаруваше, занимаваше се с теб и дори се включваше в голямото чистене. А ти? Ти какво си въобрази?