— Тя е дете в пубертета, Анна. Просто тийнейджърка.
— Тя е малка манипулаторка, която вече е разбрала, че всичко ѝ се разминава!
— Достатъчно! — Димитър стовари юмрук върху масата. Вилицата подскочи и иззвънтя тъжно в чинията. — Ти си на четирийсет и две. Дръж се като възрастен човек. Темата приключи.
После отиде при дъщеря си и я прегърна през раменете. Нели зарови лице в гърдите му. Само че аз много ясно забелязах как очите ѝ се стрелнаха встрани. Гледаше право към мен. И се усмихваше — тихо, победоносно.
На другата сутрин Димитър беше на смяна. Аз стоях до мивката и миех чиниите. Водата шуртеше равномерно, когато телефонът на Нели тупна върху масата.
— Дай ми трийсет лева — отсече тя.
Спрях водата, подсуших ръцете си в кърпата и се обърнах.
— За какво са ти?
— Ще ходим на кино с момичетата. После ще ядем нещо в мола.
— Никакво кино. Оставаш вкъщи и поправяш двойките по алгебра.
Устните ѝ се свиха в тънка линия. Кръстоса ръце пред гърдите си, а погледът ѝ отново стана студен и бодлив.
— Нямам намерение да зубря твоята алгебра. И не си ми майка, че да ми заповядваш.
— Докато живееш под моя покрив и ядеш храната, която аз купувам, ще се съобразяваш с правилата.
— Твоят покрив? — Нели изсумтя подигравателно. — Баща ми също плаща тук.
— Апартаментът е мой. Остана ми от баба ми. Баща ти дори няма адресна регистрация на това място.
Тя направи крачка към мен. Застана толкова близо, че усетих миризмата на онзи евтин изкуствен ягодов гланц за устни, купен, разбира се, с мои пари.
— А знаеш ли, че изобщо не е нужно да ходя никъде? Мога просто да се обадя.
— На кого? — не помръднах от мястото си.
— В „Закрила на детето“. — Произнесе го бавно, сякаш вкусваше всяка дума. — Ще кажа, че мащехата ме бие. Че ме държи гладна. Че ме тормози психически. Имаш ли представа колко бързо идват за такива неща?
От мен се изтръгна смях — къс, горчив, без капка веселие.
— Обади се. Нека дойдат. Ще видят пълния хладилник и стаята ти, натъпкана с дрехи и вещи.
Нели извади телефона си и отключи екрана.
— Сигурна ли си? Ако започнат да ровят, татко може да има проблеми с родителските права. Или поне ще му скъсат нервите така, че свят ще му се завие.
— Няма да посмееш да замесиш Димитър. Той те носи на ръце.
— О, моля ти се. — Тя равнодушно повдигна рамене. — Но поне ти най-после ще млъкнеш с твоите двойки и пари. На мен ми трябва свобода.
Обърна се и излезе. След около час входната врата се тръшна. Останах сама в кухнята. Чаят в чашата ми беше изстинал, а отгоре се беше образувала тънка тъмна ципа.
„Свършена си. Чакай гости.“ — 13:42
Съобщението от Нели се появи на телефона ми. Прочетох го и го изтрих. Реших, че е поредната празна тийнейджърска заплаха.
В сряда сутринта звънецът изписка два пъти, кратко и настойчиво. Тъкмо бършех праха в антрето. Отворих.
На прага стояха две жени. Едната беше по-възрастна, със строго сиво палто. Другата — млада, с таблет в ръце.
— Жилището на семейство Смирнови? — попита сухо по-възрастната.
— Да.
— Отдел „Закрила на детето“. Главен инспектор Златка. Можем ли да влезем?
Пуснах ги в коридора. Те не свалиха обувките си, само нахлузиха сини калцуни. Снегът по ботушите им започна да се топи и да се разлива на мръсни петна върху изтривалката.
— При нас е постъпил сигнал — започна Златка и отвори твърда папка с металическо щракване. — За психическо и физическо насилие над непълнолетната Нели Смирнова.
Подпрях се на стената. Дъхът ми заседна някъде в гърдите.
— Какъв сигнал? Кой ви го каза?
— Самата Нели — обади се младата жена. — Отишла е при училищния психолог и е заявила, че мащехата ѝ системно я унижава, лишава я от храна и я заключва в стаята.