Смачкана розова касова бележка от магазин за козметика се беше свряла на дъното на ученическата ѝ раница. Осемдесет и четири лева. До стотинка толкова липсваше от портмонето ми тази сутрин.
Разгънах хартийката с пръсти и я изгладих върху дланта си. Мастилото по нея беше леко размазано. В списъка стояха палитра сенки за очи и два гланца за устни.
Бравата на входната врата изщрака. След миг Нели нахлу в коридора. Изрита шумно маратонките си, без да си направи труда да развърже връзките, и метна якето върху табуретката.
— Има ли някой? — провикна се тя към вътрешността на апартамента.
Гласът ѝ беше прекалено весел. Неестествено весел. Излязох от стаята с бележката в ръка. Нели застина на място. Беше на четиринадесет. Косата ѝ — боядисана в черно, а очите — плътно очертани с пресен молив.
— Няма ли да ми обясниш нещо? — подадох ѝ касовата бележка.
Тя присви очи. Нито сянка от страх. Само студен, пресметлив поглед.
— Нямаш право да ровиш в нещата ми — отсече Нели.
— Това е моят дом. А парите бяха мои.
— Взех ги назаем.
— Не. Открадна ги. От затвореното ми портмоне.
Тя завъртя очи и се промъкна покрай мен към кухнята. Вратата на хладилника изпляска. Нели измъкна кутия сок и започна да пие направо от отвора.
— Ще кажа на баща ти — хвърлих след нея.
— Казвай — подсмихна се тя. — Така или иначе няма да ти повярва. Ще му обясня, че сама си ми ги дала за джобни, а после си се отметнала.
Приближих се рязко и издърпах сока от ръцете ѝ. Няколко капки се разплискаха по балатума.
— В електронния дневник имаш шестнадесет двойки само за този месец — казах тихо. — Не ходиш на училище. Сега вече и крадеш. Тази вечер ще говорим сериозно.
Нели избърса устни с опакото на ръката си и наклони глава настрани.
— Само посмей да ми крещиш — изсъска тя. — Ще съжаляваш.
После се обърна, влезе в стаята си и тръшна вратата така, че стените потрепериха.
Димитър се прибра от смяна в осем вечерта. Миришеше на евтино кафе и цигари. Отпусна се тежко на кухненския стол. Сложих пред него чиния с макарони.
— Дъщеря ти пак е взела пари — започнах направо, без никакво въведение.
Димитър спря да дъвче. Остави вилицата и въздъхна уморено.
— Анна, нали вече сме говорили за това.
— Осемдесет и четири лева. Това не са стотинки за дъвки. Това са пари за сметки.
— Ще ти ги върна от заплатата си — махна с ръка той.
— Не парите са проблемът, Димитре! Проблемът е, че тя краде. И бяга от училище.
Поставих пред него разпечатка от електронния дневник. Листът беше целият в червено. Димитър дори не го погледна. Само разтри с пръсти основата на носа си.
— Тежко ѝ е. Опитай се да го разбереш. В пубертета е. Майка ѝ почина преди три години.
— Преди три години, Димитре. През тези три години аз я гледам. Храня я, обличам я, водя я по лекари. А в замяна получавам кражби и наглост.
Кухненската врата се открехна. На прага се появи Нели. Беше се преоблякла в широка пижама, а на лицето си беше изписала дълбока, почти театрална скръб.
— Татенце — проточи жално тя. — Анна пак ми крещи.
— Не крещя. Изреждам фактите!
— Виждаш ли? — Нели подсмръкна. — Тя ме мрази. Нарочно ме довежда до крайност, за да избягам от вкъщи. А парите сама ми ги пъхна в джоба, само за да ме натопи.
Стиснах ръба на плота толкова силно, че пръстите ми побеляха. Димитър се изправи рязко и столът изскърца неприятно по пода.
— Престани да тормозиш детето, Анна! — изрева той. — На нея ѝ трябва подкрепа, а не твоите постоянни заяждания.