Беше по обичайния си халат, сякаш току-що бе слязла от сцената на евтина мелодрама, а лицето ѝ изразяваше оскърбена невинност.
— Даниелче, аз всичко разбирам, уморена си — започна тя с треперещ глас. — Но такива неща не се правят изведнъж! Ние сме семейство!
— Семейство е там, където решенията се вземат заедно — отвърна Даниела. — А когато без да ме питате изтеглите хиляда лева, това вече се нарича кражба.
— Как смееш да ме обвиняваш в кражба?! — Галина разпери ръце, сякаш я бяха ударили публично. — Аз всичко правя за семейството!
— За дъщерята на сестра ти — поправи я Даниела. — Нашето семейство сме ти, Теодор и аз. Племенницата ти да се оправя със собствените си дългове.
— Жестока си! — подсмръкна Галина. — Сърцето ти е от камък.
— Не. Просто е изморено.
Теодор видя, че майка му вече е влязла в ролята, и побърза да налее още масло в огъня.
— Значи така, Даниела. Ако си въобразяваш, че тук само ти командваш, много грешиш. Това жилище е общо. Половината е мое!
— И какво от това? — тя остави чашата на масата. — Половината е твоя, половината — моя. Само че сметките ги плащам аз.
— Намекваш, че съм на издръжка ли? — лицето му започна да почервенява.
— Не намеквам — каза тя равномерно. — Казвам го направо.
— Ако исках, отдавна щях да работя! — избухна той. — Просто… няма да се унижавам за някакви стотинки.
— Разбирам. А да искаш от жена си пари за нов телефон не е унизително? — попита тя с лека усмивка.
— Подиграваш ми се — изсъска Теодор.
— Не, Тео. Това е реалността.
Галина вече не издържа и плесна с длан по масата.
— Стига с този цирк! Даниела, трябва да проумееш, че на мъжете сега им е трудно. Няма свястна работа. А ти печелиш добре. Така че не се оплаквай!
— А ти самата също не работиш — обърна се към нея Даниела. — Защо трябва аз да издържам двама души наведнъж?
— Защото ти си млада и здрава, а аз вече съм възрастна. Имам право на почивка.
— Възрастна? — Даниела я изгледа смаяно. — Преди пет години летя до Турция с приятелката си и танцува до сутринта по дискотеките. Имаш повече енергия от мен.
Теодор се изсмя, но един поглед от майка му моментално го накара да млъкне.
— И какво като е танцувала? — измърмори той. — Има право.
— Има — кимна Даниела. — Но със свои пари, не с моите.
Отново настъпи тишина. Дори хладилникът сякаш спря да бръмчи.
— Добре — произнесе най-сетне Галина с напрегната усмивка. — Щом държиш толкова на принципите си. Ние ще се оправим сами.
Даниела усети как нещо в нея се стяга. Познаваше прекрасно това „сами“. То означаваше, че след ден-два ще започнат сълзи, телефонни обаждания и познатият шантаж: „Няма хляб“, „Нямаме пари за лекарства“, „Искаш да умрем от глад ли?“
Точно така и стана. Вечерта, когато се прибра от работа, на кухненската маса я чакаше бележка:
„Няма хляб. Няма и пари. Поне детето пожали, седим гладни.“
Отдолу стоеше подпис: „мама и Тео“.
Даниела прочете листчето и лицето ѝ се изкриви.
— Детето да пожаля? — промърмори тя. — Четирийсет и две годишното дете? Това вече не е дете, а пенсионер по анцуг.
След пет минути Теодор се прибра и веднага започна представлението.
— Даниела, какво правиш? Цял ден не съм сложил залък в устата си. Майка също.
— И защо това трябва да е мой проблем? — сви рамене тя. — Магазините са пълни с обяви за работа. Отиваш, започваш, купуваш хляб.
— Шегуваш ли се? Аз съм инженер! — възмути се той. — Да седна на каса е унижение!
— А да просиш пари от жена си не е?
— Това е друго! Ние сме семейство!
— Семейство не означава един да се съсипва от работа, а двама да си почиват — каза Даниела. — Край, Тео. Време е да си включиш главата.
Той млъкна. Лицето му се вкамени и потъмня.
— Добре — произнесе тихо. — Щом мислиш, че няма да се справя, ще видим.
После тръшна вратата след себе си.
Даниела остана сама в кухнята и за пръв път от много години почувства, че нещо наистина започва да се променя. Но спокойствие нямаше. Познаваше ги твърде добре: тези двамата нямаше да се предадат толкова лесно.
„Добре тогава — помисли си тя. — Щом кранчето е спряно, значи е спряно.“
На третия ден след блокирането на картите в апартамента се случи нещо, което Даниела очакваше, макар че дори така не беше напълно подготвена за него.