— …а тогава от какво живее Кирил? — свекървата започна да мига учестено, сякаш едва сега се опитваше да подреди видяното в главата си. — Къде отива неговата заплата, щом в къщата не влиза нищо от него?
Даниела заключи телефона. Екранът на телевизора изгасна и стаята отново потъна в мек полумрак.
— Това вече него го питайте — каза тя и бавно обходи с поглед седналите около масата. — Попитайте го колко струват оригиналните лети джанти за колата му. Попитайте и за новия смартчасовник, който си взе миналата седмица. За сонара за риболов, който стои в килера. И за петъчните му събирания с приятели по баровете.
Чичо Васил внимателно избута чинията си настрани. Апетитът му към маринованите гъби изведнъж беше изчезнал.
— Кириле — обади се той тихо. — А този огромен телевизор кой го плати? Нали разправяше, че си го купил сам. С пари в брой, даже се хвалеше.
Кирил сви рамене и извърна очи към прозореца.
— Изплащането е на мое име — отвърна вместо него Даниела. — Вноската се тегли всеки месец. Пак от моята карта.
В кухнята се спусна тежко, лепкаво мълчание. Само някъде отвъд стената, в съседния апартамент, някой глухо удряше с чук.
— Невено, май е време да тръгваме — каза чичо Васил и бавно, с усилие, се изправи от стола.
Леля Невена веднага закима и припряно започна да събира дамската си чанта. Гостите един по един ставаха, като се стараеха да не срещат погледа на Кирил.
Галина Леонидовна остана на мястото си, неподвижна като вкаменена. Обичайната ѝ настъпателност, онзи заповеден тон, с който бе свикнала да държи всички в ръце, се беше стопил. Пред тях седеше просто объркана възрастна жена.
— Кириле — преглътна тя. — Вярно ли е това? Ти на гърба на жена си ли живееш?
Кирил скочи рязко и едва не събори купата със салатата.
— Никой не живее на ничий гръб! Ние сме семейство, бюджетът ни е общ! И аз давам! Купувам бензин, за да ходим до вилата при теб, мамо! Маслото на колата сменям!
— Общ бюджет има, когато и двамата участват — пресече го Даниела хладно. — А когато единият плаща жилището, храната и сметките, а другият харчи доходите си само за играчки и удоволствия, това вече се нарича по друг начин. И ако трябва да сме точни, Галина Леонидовна, спонсорът в този дом съм аз.
Свекървата се надигна. Не погледна нито снаха си, нито сина си.
— Тръгвам си — каза кратко и взе лачената си чанта.
Даниела не изпрати никого до вратата. Само събра мръсните чинии и ги остави в мивката.
След около две седмици Кирил се изнесе. Пренесе вещите си при майка си на няколко пъти, като не забрави да вземе и смартчасовника, и сонара за риболов. Даниела не вдигна скандал, не поиска извинения и не произнесе тежки думи. Просто смени ключалката.
Самостоятелният бюджет се оказа изпитание, което Кирил не можа да понесе. А телевизора Даниела продължи да изплаща сама — екранът наистина беше чудесен, особено когато гледаш филм в пълна тишина.