— Апартаментът е достатъчно голям. От днес нататък и майка ми, и синът ми ще бъдат с нас — така ме „зарадва“ съпругът ми.
Невена постави върху леглото още една риза на Калин, после внимателно я закачи в гардероба. Оказа се, че вещите му са повече, отколкото бе предполагала, но въпреки това място все още имаше.
— Къде предпочиташ да сложа книгите ти? — попита тя, притиснала към гърдите си куп техническа литература.
— Най-добре на горния рафт, ако не ти пречи — отвърна Калин, докато прибираше чорапи в скрина. — Мила, представяш ли си колко хубаво е, че вече ще живеем заедно?
Невена се усмихна и кимна. Само вчера той ѝ беше предложил брак, а днес двамата вече подреждаха общия си дом. Трите месеца до сватбата щяха да се изнижат неусетно.
— Калине, не мислиш ли, че прибързахме с всичко? — попита тя тихо и прокара пръсти по лицето му.
— Нито за миг — каза той и я прегърна през кръста. — Ти си най-прекрасното момиче на света. Такава красавица човек трябва да пази и никога да не изпуска.
Невена се притисна към него, потъвайки в топлината му. Щастието ѝ изглеждаше почти нереално.
След три месеца настъпи дългоочакваният ден. Музиката звучеше меко, гостите се смееха и танцуваха. В снежнобялата си рокля Невена се въртеше в средата на залата в обятията на съпруга си. Калин ѝ шепнеше нежни думи в ухото, а тя се изчервяваше от удоволствие.
— Скъпи младоженци! — изправи се Благовеста Атанасова с чаша в ръка. — Искам да кажа няколко топли думи за тази чудесна двойка.
Шумът в залата стихна и всички погледи се насочиха към елегантната жена на средна възраст.
— Невена, мила, ти донесе истинско щастие на сина ми. Калине, сине мой, пази това прекрасно момиче. Нека любовта ви става все по-силна с всеки изминал ден!
Думите ѝ докоснаха Невена дълбоко. Свекърва ѝ винаги се беше държала с нея сърдечно и приветливо.
— Благодаря ви много — прошепна Невена, когато Благовеста Атанасова се приближи, за да я поздрави лично.
— За какво, детето ми? Вече сме едно семейство.
Първите три месеца семеен живот отлетяха почти незабелязано. Невена още не бе свикнала с новата фамилия в документите си и понякога дори забравяше да се обърне, когато я наричаха така.
На вратата се позвъни.
— Благовеста Атанасова! — усмихна се Невена, щом отвори. — Заповядайте, чакахме ви.
— Невена, миличка — поздрави я топло свекърва ѝ. — Как си, детето ми?
— Апартаментът е просторен. Сега майка ми и синът ми също ще живеят с нас — беше ме „ощастливил“ съпругът ми.
Те влязоха в кухнята, където Калин вече седеше до красиво подредената маса. Благовеста Атанасова се настани до сина си и двамата оживено подхванаха разговор за семейните новини.
— Как върви работата, сине? — попита тя, докато си сипваше салата.
— Отлично, мамо, започнахме нов проект — отговори Калин и си наля чай. — А при теб как са нещата?
Невена слушаше разговора.