— Ти си прекалено мек с нея — продължи Галина Леонидовна и удари с длан по покривката, сякаш слагаше печат върху присъда. — А тя, нашата, се е превърнала в истинска госпожичка! Видях ти в коридора новите зимни ботуши, Даниела. Естествена кожа, дебела подметка, модерна кройка. В мола такива струват колкото половин заплата на нормален човек!
Даниела леко побутна чинията си настрани. И последната следа от апетит изчезна.
— На чий гръб съм се наредила според вас? — попита тя и погледна свекърва си право в очите. — Аз работя.
— О, знаем я ние твоята работа! — изсумтя Галина Леонидовна. — Седиш си вкъщи по пижама пред лаптопа, натискаш някакви копченца и вземаш дребни пари за фиби и червила. А кой влачи жилищния кредит? Кирил. Кой плаща сметките за ток, вода и парно? Пак той!
Леля Невена се опита да смекчи напрежението, като нервно размести вилиците и ножовете пред себе си.
— Галя, остави ги младите сами да си подреждат нещата. Семейните пари са деликатна тема. Днес все пак е юбилеят на Васил, събрали сме се да празнуваме. И месото е станало чудесно…
— Невена, не се бъркай! — сряза я Галина Леонидовна. — Аз съм майка и имам право да знам къде отиват парите в семейството на сина ми. Не съм паднала от небето, много добре знам колко струва животът днес. А тя ту поръчва доставка от магазина, за да не носи торбите, ту тича при фризьорката да си боядисва корените.
Свекървата си пое въздух, преплете пръсти и се наведе напред.
— Щом харчиш парите на сина ми за глупости, ще бъдеш така добра да дадеш отчет. Стотинка по стотинка ми обясни къде потъва заплатата на мъжа ти!
Даниела извърна очи към Кирил.
Той седеше до масата с чисто нова маркова поло-риза и продължаваше да превърта новините на телефона си. Цялата му поза казваше едно: случващото се е женска драма, в която един сериозен мъж не бива да се намесва.
— Кириле — каза Даниела тихо и леко присви очи. — Няма ли нещо, което би искал да кажеш на майка си?
Мъжът ѝ нервно повдигна рамо.
— Дани, хайде стига, моля те. Мама е изпила малко вино, защо трябва да наливаме масло в огъня? Седни и си дояж спокойно.
— Аз не наливам масло никъде — отвърна Даниела и се облегна на стената зад себе си. — Майка ти настоява за финансов отчет. Тук. Веднага. Пред всички. Обвинява ме, че прахосвам твоята заплата за личните си капризи.
— И ще настоявам! — заяви победоносно Галина Леонидовна, като обходи с поглед смълчаните гости. — Защото синът ми изглежда съсипан от умора, а ти си свежа, нагласена и доволна. Значи живееш на негов гръб и пет пари не даваш.
Даниела бавно бръкна в джоба на домашния си панталон.
Извади телефона си. Докосна екрана няколко пъти, без нито за миг да откъсва очи от свекърва си.
— Разговорът приключи — опита се да стане Кирил. Лицето му се издължи, а по скулите му заигра напрежение. — Мамо, ела на балкона да подишаш малко въздух. Тук ти е задушно.
— Сядай! — нареди Даниела.
Гласът ѝ прозвуча така, че никой не посмя веднага да възрази.