— Харчиш парите на сина ми за глупости, така че бъди любезна да обясниш къде отиват!
Огромният телевизор, закачен на стената, излъчваше спортен канал, но звукът беше намален докрай. Зеленото игрище проблясваше по екрана и хвърляше студени отблясъци върху лицата на гостите, които мълчаливо дъвчеха.
Чичо Васил унищожаваше салатата с видимо удоволствие и от време на време хвърляше око към мача. Леля Невена, седнала изправено, внимателно попиваше устните си със салфетка.
Около масата се беше настанила онази тежка празнична атмосфера, в която мирисът на печено месо се смесваше с натрапчивия аромат на скъпия парфюм на свекървата.
— Това се казва техника! — Кирил плесна с длан по масата, за да привлече вниманието на всички. — Седемдесет и пет инча, чичо Василе. Последно поколение матрица. Цял месец избирах, та да можем вкъщи да гледаме филми като хората. Красота!
Той с доволство плъзна поглед по тънката черна рамка на телевизора, сякаш галеше вещта, после намести на китката си новия смарт часовник с метална верижка.
— Браво, Кириле, точно така — проточи Галина Леонидовна, докато оправяше кехлибарената брошка на гърдите си. — Всичко в дома, всичко за семейството. Истински стопанин. Не като някои други.
Погледът ѝ, натоварен с намек, се стрелна към кухнята, където Даниела вадеше от фурната втората тава с горещото ястие.
Даниела се престори, че не е чула. Прехвърли картофите в голямо плато, избърса ръцете си с влажна салфетка и занесе храната в хола.
— Заповядайте, чичо Василе — каза тя и постави платото в средата на масата.
— Благодаря, домакине — чичо Васил веднага посегна към порция. — А телевизорът наистина си го бива. Сигурно е струвал цяло състояние?
Кирил само махна неопределено с ръка и отпи от чашата си.
— Нормална цена — подхвърли той. — Все пак го взех за нас, не за чужди хора.
Галина Леонидовна набоде с вилицата маринована гъба и впи поглед в снаха си.
— Само едно не мога да разбера, Даниела. Синът ми се трепе от сутрин до вечер, съсипва си здравето, а ти само това чакаш — да пръскаш изкараните с труд негови пари.
Над масата падна гъста, неприятна тишина. Леля Невена побърза да сведе очи към чинията си.
— Галина Леонидовна, нека не правим сцени пред гостите — каза Даниела равномерно, без да повишава глас, и седна на мястото си в края на масата.
— А защо да се притеснявам? — гласът на свекървата се изостри и надви тихото боботене на телевизора. — Нека всички чуят! Моят Кирил тича като хамстер в колело. Вече има сенки под очите от това вечно претоварване в офиса. А ти, миличка, доста удобно си се наредила!
Кирил се беше забил в екрана на последен модел смартфон. Правеше се, че чете изключително важна кореспонденция, и очевидно нямаше никакво намерение да се намесва в женските разправии.
— Мамо, хайде после — измърмори той, без да откъсне поглед от телефона.
— Не, синко — отсече Галина Леонидовна, — този път няма да замълча.