Таня Сергеевна пазеше сина си с такава непоклатима последователност, сякаш това беше нейна житейска мисия.
Ако Николай се прибереше по-късно от обичайното, тя неизменно подхвърляше:
— Ралица, дай му да хапне както трябва. Човекът цял ден е бил на работа.
В такива моменти Ралица обикновено поглеждаше свекърва си и мълчаливо се питаше какво ли според нея е правила самата тя през същия този ден.
Когато семейството трябваше да отиде някъде или да свърши нещо общо, Таня Сергеевна можеше спокойно да отсече:
— Николай не го закачайте, нека си поспи.
А щом след семейна трапеза дойдеше ред някой да прибере масата, следваше ново разпореждане:
— Румен и Теодор да си починат. Те цяла седмица работят.
Фактът, че Ралица беше прекарала същата тази седмица на работа, някак удобно се изпаряваше от общата памет.
Един ден тя реши да попита мъжа си направо:
— Забелязвал ли си, че майка ти приема твоята работа като истинска, а моята — като някакво занимание за свободното време?
— Айде сега, не преувеличавай.
— Миналата събота каза ти да си почиваш след работната седмица, а мен ме прати с Мария да купувам гардероб.
— Ти се съгласи.
— Защото Мария ми обясни, че доставката вече е поръчана и спешно ѝ трябва помощ.
— Е, значи си помогнала на сестра си.
Ралица го изгледа и предпочете да не продължава.
Николай наистина не виждаше къде е проблемът.
А когато един проблем сам ти сервира вечерята, пере, подрежда и се появява навреме, за да помага на всички останали, е доста трудно да го разпознаеш като проблем.
Особено добре роднините се бяха наместили през това лято.
Юни започна с решението на Таня Сергеевна да празнува рождения си ден у дома.
— Ралица, в петък гледай да приключиш по-рано — уведоми я тя няколко дни предварително. — Ще ми помогнеш с приготовленията.
— Не мога просто така да си тръгна по-рано, защото на мен ми трябва.
— Тогава ела след работа.
Ралица отиде.
Ряза продукти, помагаше за основното ястие, подреждаше масата. На следващия ден отново се озова в кухнята, докато другите разглеждаха снимки, разговаряха оживено и пиеха кафе.
През юли свекърва ѝ два пъти посрещаше роднини от друг град. Първия път Ралица трябваше да помогне на гарата, защото Николай бил зает. Втория път тя купи храната и прекара почти цялата вечер до печката.
За два месеца няколко пъти ѝ се наложи да взема Радослав от занятия.
Мария всеки път обещаваше, че ще пристигне „съвсем бързо“.
Веднъж това нейно „бързо“ се проточи почти три часа.
Ралица седя с момчето в едно кафене до детския център, после го заведе у тях, нахрани го, пусна му анимационно филмче и дочака Мария чак към девет вечерта.
— Безкрайно ти благодаря! — възкликна Мария, целувайки сина си по темето. — Направо ме спаси.
Четири дни по-късно пак се обади:
— В четвъртък ще вземеш ли Радослав?
Нито попита дали Ралица има планове. Нито даде някакво обяснение.
В края на юли Мария реши да подготви стария си апартамент за отдаване под наем. Наскоро се беше преместила със сина си в по-голямо жилище, а предишната едностайна квартира възнамеряваше да даде на наематели.
По някакъв напълно незабележим начин Ралица също се оказа въвлечена в тази подготовка.
Отначало Мария я помоли да намине „само да погледне какво трябва да се разчисти“.
След час Ралица вече подреждаше и сортираше вещи в гардероба.
После помагаше да се опаковат книгите.
Няколко дни по-късно двете с Мария търкаха кухненските шкафове, след като вътре бяха открити стари буркани, кутии и забравени пакети.
През цялото това време Николай си беше вкъщи.
— Защо не извика брат си? — попита Ралица.
Мария се учуди искрено:
— За какво? Той е уморен.
Тогава Ралица се засмя.
Мария дори не разбра причината.
Към август Ралица започна по-често да отказва.
Реакцията на Таня Сергеевна беше напълно очаквана.
— Сега всички мислят само за себе си — разсъждаваше тя по телефона след поредния отказ. — Едно време роднините си помагаха без толкова приказки.
— И аз помагам без приказки, когато имам възможност.
— А сега какво ти пречи?
— Имам свои планове.
— Какви планове пък може да има човек в сряда вечер?
Ралица дори отмести телефона от ухото си и погледна екрана.
Свекърва ѝ очевидно беше убедена, че свободното време на снаха ѝ автоматично принадлежи на първия, който си го поиска.
— Мои са, Таня Сергеевна.
— Ясно.
Това „ясно“ звучеше по-тежко от половинчасова морална лекция.
След подобен разговор Таня Сергеевна обикновено звънеше на сина си.
— Ралица днес е някак нервна.
И вечерта Николай започваше:
— Мама те е помолила само да минеш за малко…
— А защо не мина ти?
— Имах работа.
— И аз имах.
— Добре де, защо веднага така реагираш?
Така вървяха нещата до онзи петък, когато вместо обаждане се появи бележка.
Оказа се, че Таня Сергеевна я е оставила през деня. Тя имаше резервен ключ, защото преди няколко месеца двамата с Николай я бяха помолили да отключи на водопроводчика. След това ключът си остана у свекървата.
Тогава за първи път Ралица сериозно си помисли, че е време да си го вземат обратно.
Едно е някой да отвори при спешен случай.
Съвсем друго е да влезе, когато стопаните ги няма, и да остави на снаха си списък със задачи за почивните дни.
В събота Ралица се събуди около девет.
Предишната вечер не беше купила никакви продукти.
Не беше разчиствала хладилника.
Вместо да започне да готви обяд, спокойно закуси, взе си душ и пусна пералнята.
Николай излезе до магазина, за да купи храна за тях двамата.
Около десет се позвъни на вратата.
Ралица погледна през шпионката.
Таня Сергеевна.
Този път свекървата звънеше, защото Ралица още предната вечер беше написала на Николай, че резервният ключ трябва да бъде върнат. Мъжът ѝ първо се изненада, но не започна спор и се обади на майка си. Тя негодуваше поне десет минути, но накрая обеща сутринта да донесе ключа.
Ралица отключи.
Свекърва ѝ влезе с голяма чанта и без да се бави, се насочи право към кухнята.
След няколко секунди оттам се чу гласът ѝ:
— Ралица!
— Какво има?
— Къде са продуктите?
Ралица влезе след нея.
Таня Сергеевна стоеше пред отворения хладилник.
— Кои продукти?
— Подиграваш ли ми се? Вчера ти оставих списък.
— Видях го.
— Тогава къде е всичко?
— В магазина.
Свекървата трясна вратата на хладилника.
— До идването на хората остават три часа!
— Значи още имате време.
— Аз ли?
— Вие сте поканили гостите.
Таня Сергеевна я гледа няколко секунди, сякаш очакваше Ралица всеки момент да се усмихне, да каже, че се шегува, и да извади скритите торби с покупки.
Ралица обаче само си наля вода.
— Аз не съм канила никого днес и не съм планирала обяд за осем души.
— Ралица, роднините вече се приготвят да идват!
— Тогава им кажете, че засега няма храна.
— Какво значи „засега няма“?
— Точно това значи.
Таня Сергеевна остави чантата върху един стол и сложи ръце на кръста.
— А ти с какво се занимава вчера?
— След работа ли?
— Естествено.
— Почивах си.
— Вместо да напазаруваш?
— Да.
По лицето на Таня Сергеевна избиха червени петна.
— Прекрасно. Николай работи цяла седмица, прибира се изморен, човекът поне през почивния ден има нужда да седне нормално с роднините си. А ти един обяд не можеш да приготвиш!
Ралица я гледаше с все по-голямо недоумение.
— А аз къде се намирам от понеделник до петък?
— Какво общо имаш ти?
— Наистина любопитен въпрос.
— Не извъртай. Мъжът се уморява по друг начин.
Ралица се усмихна кратко, почти без веселие.
— Много удобна теория.
Таня Сергеевна вече вадеше телефона си.
— Сега ще се обадя на Николай. Да купи всичко по списъка. А ти започвай да готвиш, иначе до един часа няма да успееш.
— Няма да започна.
Свекървата застина с телефона в ръка.
— Какво каза?
Ралица отвори чекмеджето на масата, извади вчерашната бележка и я постави пред нея.
— Това вие ли го оставихте?
— Аз.
— Къде тук пише, че съм поела този ангажимент и че предварително сме се разбрали?