— Ралица, не започвай с цирковете.
— Питам съвсем сериозно. Посочете ми къде точно съм казала, че ще купя продуктите, ще сготвя обяд за осем души, ще изпразня хладилника и ще ви подаря цялата си неделя.
— На Мария утре ѝ трябва помощ.
— За преместването на Мария разбрах от вашата бележка.
— Е, вече знаеш.
Ралица плъзна листчето обратно към свекърва си.
— Утре имам планове.
— Какви планове?
— Такива, които нямат нищо общо с местенето на Мария.
— Тя е сама с дете!
— Има брат. Има приятели. Има и баща на детето, който участва в живота на Радослав. Освен това може да наеме хамали.
— За хамали се плаща.
— Тогава Мария ще прецени кое ѝ излиза по-добре — да плати или да се уговори с някого, който действително е свободен.
Таня Сергеевна пое въздух, явно готова да отвърне остро, но Ралица я изпревари:
— Омъжила съм се за вашия син. Не съм постъпвала на безплатна служба към цялото ви семейство.
В кухнята настъпи тишина.
Ралица отново докосна с пръст бележката.
— Затова ви моля да ми покажете в кой момент сме се разбрали аз да изпълня този списък.
В този миг входната врата се отвори.
Николай се върна от магазина с две торби и още от прага усети, че е попаднал в разгара на неприятен разговор.
— Какво става?
Таня Сергеевна веднага се обърна към него.
— Питай жена си! Един път я помолих за помощ, а тя направи представление.
Ралица дори се засмя кратко.
— Един път?
— Не се хващай за всяка дума!
Николай остави торбите върху кухненския плот.
— Хайде да говорим спокойно.
— Аз съм напълно спокойна — каза Ралица. — Майка ти е поканила тук осем души и ми е оставила списък какво трябва да се приготви. За утре ме е назначила да помагам на Мария с преместването. Аз отказах.
— Ами гостите вече са тръгнали — предпазливо подхвана Николай. — Може би поне днес просто…
Ралица го погледна.
Той замълча по средата на изречението.
— Просто какво?
— Ами… щом хората вече ще идват.
— Чудесно. Продукти донесе.
— Това са продукти за нас.
— Магазинът е наблизо. Ще отидеш още веднъж, ще купиш каквото трябва и ще приготвиш обяд за своите роднини.
Николай се намръщи.
— Защо аз?
— А защо аз?
Таня Сергеевна не се сдържа:
— Николай след цяла работна седмица има нужда да си почине.
Ралица кимна.
— Добре. Тогава утре ще си почива у Мария. Ще ѝ помогне да разопакова кашоните, да пренесе нещата, да закачи рафтовете. Точно както сте го планирали.
— Аз утре мислех да си остана вкъщи — бързо каза Николай.
Ралица го погледна право в очите.
— А аз утре мислех да отида с Нели извън града. Уговорили сме се отпреди две седмици.
— Не знаех.
— Разбира се. Защото никой не се е поинтересувал от моите планове.
Николай прокара ръка през косата си.
— Добре, но все пак местенето на Мария…
— Твоя сестра е. Свободен си. Помогни ѝ.
— Скапан съм от работа.
Ралица леко разпери ръце.
— И аз работя пет дни в седмицата. Обясни ми защо твоят почивен ден струва повече от моя.
Отговор нямаше.
Таня Сергеевна направи още един опит да върне нещата в старите им релси.
— Стига вече сте се препирали. Николай ще отиде за продуктите, а Ралица през това време ще започне да готви.
— Не — каза Ралица.
— Какво ти става днес?
— Нищо ми няма. Просто днес за първи път чухте отказа ми от първия път.
Към единайсет и половина пристигнаха първите гости — лелята на Николай, Фани, заедно със съпруга си.
Малко след тях дойдоха Мария и Радослав.
В кухнята все така нямаше никакъв празничен обяд.
Мария учудено огледа празния плот.
— Ние ли подранихме?
— Не — отвърна Ралица. — Просто днес ще готвят всички, които са възнамерявали да обядват.
— Как така?
Таня Сергеевна махна раздразнено с ръка.
— Не питай.
До този момент Николай вече беше ходил втори път до магазина. Той извади върху масата месо, зеленчуци, подправки, сирене и останалите покупки.
Ралица си взе една ябълка и излезе на балкона с книга.
След няколко минути съпругът ѝ надникна при нея.
— Сериозно ли няма да помогнеш?
— Напълно сериозно.
— Мама е бясна.
— Майка ти знае как се държи нож и как се включва котлон.
— Мария е с Радослав.
— Радослав е на шест години, не на шест месеца. А Мария също е напълно способна да приготви нещо за ядене.
Николай постоя още няколко секунди и се върна в кухнята.
Скоро оттам се чу:
— Мамо, къде е голямата купа?
— Откъде да знам? Това не е моята кухня.
Ралица неволно се усмихна.
Пет минути по-късно Мария попита:
— Николай, всички картофи ли да обеля?
— Аз откъде да знам?
— Ралица обикновено колко прави?
— Питай Ралица.
— Никой няма да пита Ралица! — неочаквано високо заяви Таня Сергеевна.
След това въпросите значително намаляха.
Обядът все пак се състоя.
Само че го приготвиха шестима възрастни.
Николай се зае с месото. Мария режеше зеленчуците. Фани подреждаше предястията. Мъжът ѝ изнесе на балкона излишните опаковки и донесе допълнителни столове. Таня Сергеевна няколко пъти се опита да ръководи всички едновременно, но бързо установи, че е доста по-трудно да командваш, когато самата ти трябва да участваш.
Когато всичко беше готово, Ралица също седна на масата.
Никой не пострада от факта, че тя не беше прекарала цялата сутрин пред печката.
Храната се получи съвсем прилична.
След обяда Ралица спокойно занесе чинията си в кухнята и остави приборите в мивката.
Останалите поседяха още малко.
После Николай първи започна да раздига.
Фани се включи след него.
След десетина минути кухнята беше подредена с общите усилия на няколко души.
Ралица дори не се намеси.
Междувременно Мария се приближи към нея с телефона в ръка.
— Утре наистина ли няма как да дойдеш?
— Наистина.
— Просто кашоните са много.
— Тогава се обади на Николай.
Брат ѝ моментално обърна глава.
— Мария…
Тя го погледна и се подсмихна.
— Разбрах вече.
След няколко минути Мария отиде в другата стая и звънна на някого. Оказа се, че двама нейни познати са съгласни да дойдат сутринта и да помогнат с по-тежките неща. За останалото тя реши да поръча малък бус с хамали за два часа.
Проблемът, който предишния ден уж не можеше да бъде решен без задължителното присъствие на Ралица, се уреди за около петнайсет минути.
В неделя сутринта Ралица замина с Нели извън града.
Николай остана вкъщи.
Не му се наложи да носи никакви кашони, защото Мария наистина се справи без тях двамата.
Вечерта Ралица се прибра с лек загар, приятно изморена от дългата разходка и доволна от прекарания ден.
Николай я посрещна без упреци.
Но още в понеделник започна ново изпитание на току-що установените граници.
Около пет следобед Таня Сергеевна се обади на Ралица.
— Утре трябва да отида да взема една поръчка. Ще минеш ли след работа да ме закараш?
— Няма да мога.
— А кога ще можеш?
— Обадете се на Николай. Може той да е свободен.
Свекърва ѝ замълча за миг.
— А ти сама не можеш ли да му кажеш?
— Пътуването е нужно на вас.
Разговорът приключи бързо.
Само след няколко минути телефонът на Николай звънна.
Той беше наблизо и първо погледна жена си с недоумение.
— Мама ме моли да я закарам.
— Чудесно.
— Аз утре след работа мислех да се прибера направо вкъщи.
Ралица не каза нищо.
Николай постоя на място, после се оттегли в другата стая, за да говори.
Във вторник той наистина мина да вземе майка си.
Прибра се по-късно от обичайното.
— Първо взехме поръчката, после ѝ потрябва да минем през магазина за домашни потреби, а след това реши да се отбие и при една позната — съобщи той.