– …на сделката – довърших аз. – Продадох нашия апартамент.
Настъпи такава тишина, сякаш някой беше изключил въздуха в стаята. Огнян почервеня до мораво и понечи да скочи от стола. Само вдигнах длан.
– Мирно, псе – казах тихо, без да повишавам тон. – Сядай. Нали толкова държиш жената да си знае мястото? Е, в момента ти седиш на моето. Ремонтът, разбира се, е отчетен като неотделимо подобрение, но предполагам, че съдът ще вземе предвид и моралните щети.
Плъзнах по масата следващия лист.
– А това е жалба до полицията за измама и подправен подпис по кредита. Да, фирмата е регистрирана на мое име. Само че печатът е у мен. Преди малко подадох нулеви отчети и блокирах сметките. Огнян, ти си фалирал. Или наистина си вярвал, че можеш цял живот да мачкаш човек и той никога няма да отвърне, когато вече няма накъде да пада?
Галина Цветанова се хвана за гърдите. Атанас Валентинов избухна в псувни и започна да крещи за някакви пари, които Огнян уж бил взел от него срещу залог на апартамента. Огнян грабна каната и я запрати към мен. Отместих се само на сантиметри и стъклото се пръсна в стената зад гърба ми.
– Ключовете за колата са у мен – добавих, като оправих дръжката на чантата върху рамото си. – Забрави ли с чии пари е купена? И още нещо, Албена Христова, дъщерята на твоя „бизнес партньор“, чака дете от теб, нали? Така че да е ясно: в този апартамент вече никой от вас не е регистриран. Събирайте си парцалите. А, да – вечерята изстива. Добър апетит, псета.
Излязох, без да се обърна. Зад мен се носеха писъци, хлипания, дрънчене на счупено стъкло. Цялото ми тяло трепереше, но краката сами ме отнесоха надолу по стълбите. Едва когато стигнах двора, заключих се в колата и блокирах вратите, си позволих да рухна. Разплаках се с глас – силно, грозно, без задръжки, както не бях плакала от години.
Минаха две седмици. Живеех в наета гарсониера. Навсякъде около мен имаше кашони с вещи, които бях успяла да изнеса навреме. В скута ми мъркаше старата котка Фани Родопскиа. Огнян винаги я гонеше, крещеше, че пуска косми, а аз тайно я хранех в мазето. Сега тя беше при мен.
След първоначалния прилив на адреналин дойде празнотата. Апартамента продадох набързо, под пазарната цена, само и само да го ударя там, където най-много боли. С парите успях да покрия дълговете, но за напред почти нищо не остана. Дарина Софийскиа ми донесе нови лоши вести: Огнян беше завел насрещен иск. Твърдеше, че аз съм въртяла всичко зад гърба му и че кредитите съм теглила сама. Свекърва ми пък беше подала жалба, че съм я заплашвала с убийство.
Една вечер, докато разчиствах стар кашон, попаднах на писма. Бяха от майка ми. От същата жена, която цял живот бях смятала за лекомислена и която според мен ни беше напуснала, когато бях на седем. Баща ми винаги повтаряше, че тя просто ни е изоставила. Но от писмата излизаше съвсем друга истина. Майка ми го беше молила да ме даде при нея, защото я е пребивал. Криела е синините под дрехите си, търпяла е, докато една нощ не е избягала боса, за да спаси живота си. А баща ми е прихващал всичките ѝ писма и я е представял като луда.
Историята се беше повторила. Бях се омъжила за същия тиранин, без дори да го разпозная. Проклет семеен сценарий.
Посред нощ телефонът звънна. Номерът беше непознат.
– Надежда? – мъжкият глас звучеше уморено, леко пресипнало. – Казвам се Павел Василев. Частен детектив съм. Майка ви, Силвия Калинова, ви търси двайсет години. Почина преди година. Бихте ли се срещнали с мен? Оставила ви е наследство и писмо.
На другия ден се видяхме в почти празно кафене в края на града. Павел Василев се оказа възрастен мъж с военна стойка. Поръча чай и започна направо, без излишни увъртания:
– Майка ви не е била нито пияница, нито пропаднала жена. Баща ви я е биел и я е изгонил посред зима, когато е опитала да си тръгне. Взел ѝ е детето. Тя се преместила в отдалечено село в Северна България, работила на смени, блъскала с години, само за да не мисли. После около селото открили находище и земята внезапно поскъпнала. Имала дялове, акции… Надежда, майка ви е била много заможна жена.
Той замълча и побутна към мен дебел плик. Вътре имаше завещание и стара аудиокасета.
– Опитвала се е да ви намери, но първо баща ви, а после и съпругът ви са прихващали писмата. Проверих всичко. Огнян е знаел за наследството, Надежда. Знаел е още преди да се ожени за вас.
Гърлото ми се сви така, че не можех да кажа и дума. Павел извади от чантата си стар диктофон, постави касетата вътре и натисна копчето за възпроизвеждане.