— А онзи на рецепцията ми вика: „Какъв ол инклузив? При вас пише само стая!“ Само стая, разбираш ли?! Показвам му ваучера, а той се смее! Казва, че бил фалшив!
— Кириле! Направи нещо! Жена ти ни прати в затвор! Обади се на туроператора, на полицията, на когото трябва!
Кирил остана с отворена уста и се втренчи в Магдалена.
Тя обаче съвсем спокойно взе телефона.
— Никой не ви е мамил.
— Как така никой?! — задави се Ясмина от възмущение.
— Искахте безплатна почивка. Получихте я. На подарен кон зъбите не се гледат.
— Ти… ти си сменила хотела?!
— Аз просто избрах вариант, който подхожда на положението ви. Нали сте бедните роднини, нещастните онеправдани души. Две звезди са си направо празник за вас. Луксът или се заслужава, или се плаща със собствени пари.
— Ще те убия! — изпищя Ясмина. — Само да се върнем, очите ще ти издера!
— Няма да се върнете скоро — усмихна се Магдалена. — Обратният ви транспорт е чак след десет дни. По-рано няма как. Така че приятна ваканция. Почивайте, печете се, разхождайте се. Казват, че планинският въздух много помага при аденоиди.
След това натисна червената слушалка и изключи телефона.
В кухнята настъпи такава тишина, че се чуваше как чайникът леко пука от топлината.
Кирил гледаше жена си така, сякаш я виждаше за първи път — едновременно уплашен и някак възхитен.
— Ти… ти нарочно ли го направи?
— Напълно нарочно, Кириле.
— А парите? Нашите пет хиляди лева?
— Върнаха се по картата. Минус неустойката и цената на тяхната „кокошкарска резиденция“. Дребна сума — около шестстотин лева. Останалото е при нас. Утре можем най-сетне да закараме колата ти на ремонт. Или да си купя кожено палто.
Кирил седя неподвижно близо минута, опитвайки се да преглътне чутото.
После изсумтя.
След това се подсмихна.
А накрая избухна в смях. Смехът му беше нервен, малко истеричен, но съвсем истински.
— Ти си вещица, Магдалено… Истинска усойница си…
— Усойница — съгласи се тя и си наля вино. — Но поне не съм изтривалка. И не съм глупава мъченица.
Следващите десет дни минаха прекрасно.
Магдалена и Кирил не заминаха никъде. Останаха си у дома.
Ставаха късно, ходеха на разходки в парка, вечер посещаваха кино или просто си поръчваха храна и гледаха филми.
Телефоните им бяха изключени.
Магдалена отлично знаеше, че през това време в Самоков се разиграва малка семейна трагедия. Ясмина и Виолета, свикнали с удобства, ядяха евтини сухи супи и вафли, защото магазинът бил далеч, а парите — почти свършили. До басейна, който така и не съществувал, нямало как да стигнат, а до центъра вървели пеша, понеже автобусът минавал веднъж дневно. В стаята нямало климатик, водата прекъсвала, а вечер комарите ги нападали като гладна армия.
Ясмина се прибра почерняла от слънцето, но с лице, изкривено от ярост.
Виолета беше нахапана така, че по нея почти не беше останало здраво място.
Стефка Емилова ги посрещна на автогарата — Магдалена и Кирил, разбира се, не отидоха. Още там свекървата вдигна скандал, но този път Магдалена не присъстваше, за да бъде удобната виновница.
Оттогава Стефка Емилова не говори с нея. На всички роднини разправя, че снаха ѝ била „дявол в пола“.
На Магдалена това ѝ е напълно безразлично.
Кирил обаче вече е мек като памук.
Преди да обещае каквото и да било на майка си, първо поглежда към Магдалена — предпазливо, въпросително, почти боязливо.
Страх го е от нея.
И има защо.