Явор измърмори нещо неясно под носа си и пак се прибра в кухнята.
Същата вечер се обади майката на Явор — Стефка Александрова. Силвия беше сигурна, че това ще се случи. Емилия не беше от хората, които преглъщат обида мълчаливо.
— Силвийче, какви ги вършиш ти? — започна свекърва ѝ направо, без дори да поздрави. — Все пак става дума за дете. Дай ѝ някакъв ъгъл, една стаичка поне. Няма да миряса иначе. А детето ми е жал. Кръв е, своя кръв, няма къде да избягаш от това.
— Чия кръв, госпожо Александрова? — попита спокойно Силвия.
— Как чия? На Явор, разбира се!
— На Явор, да. Но не моя. И не на апартамента ми. Жилището е мое, госпожо Александрова. Купено е преди брака. Явор тук е гост с адресна регистрация.
— Пак ли с този апартамент! Апартамент, апартамент… Аз ти говоря човешки!
— Човешки е да плаща издръжка и да води детето на кино. Явор прави и двете. Значи всичко е съвсем човешки.
От другата страна Стефка Александрова още известно време въздиша, после подхвана от друга посока — че Силвия нямала деца и затова не можела да разбере майчиното сърце, че на Емилия не ѝ било никак лесно. Темата за бездетието удряше точно там, където боли. И двете го знаеха прекрасно.
Силвия отдръпна телефона от ухото си за миг. Остави чашата върху масата. После отново доближи апарата.
— Не разбирам, вярно е — каза тя. — Но договори мога да чета. Лека нощ, госпожо Александрова.
И прекъсна разговора.
Минаха три седмици.
Албена Илиева, съседката от четвъртия етаж, с която понякога се засичаха при асансьора, ѝ спомена между другото, че наскоро идвала някаква жена — нервна, с лъскав шлифер. Обикаляла входа и разпитвала дали някой не знае добър адвокат по жилищни въпроси, но да не е скъп. После уж ѝ препоръчали един. Ходила при него, ала човекът само вдигнал рамене — нямало за какво да се хване.
— Няма ли за какво, няма — съгласи се Силвия. — Случва се.
Новини за момчето също стигнаха до нея — заобиколно, пак чрез Албена Илиева, чиято снаха работеше в същото училище. Николай в крайна сметка бил преместен от училището, заради което се беше разиграла цялата драма. Направили адресната регистрация при майка му и се оказало, че точно отсреща до Емилия също има прилично училище. Просто преди никой не си бил направил труда да провери. Излизаше, че цялата история с чуждия апартамент не е била толкова заради детето, колкото заради един ред в договор, който всъщност не съществуваше.
След онази вечер Явор повече не повдигна темата за бившата си. Само веднъж подхвърли, че тя му звъняла да се оплаква, но той не вдигнал. Силвия кимна и не зададе нито един допълнителен въпрос.
Папката с документите тя прибра от антрето. После поръча от Имотния регистър още едно актуално удостоверение — с прясна дата. За всеки случай.