— Или товарим веднага, или ми плащаш престоя! — изрева шофьорът така, че половината улица се обърна.
Петър измърмори нещо неразбираемо и доста мрачно под носа си, после бръкна във вътрешния джоб на якето за портфейла. Раздялата с личните му банкноти сякаш му причини физическа болка. Великият стратег току-що си купуваше скъп билет за собственото поражение.
— Да помогна ли да я вкараш обратно, съседе? — попита Атанас Цветанов с такава престорена загриженост, че подигравката направо капеше от гласа му, щом камиончето излезе от двора.
— Ще се оправя сам! — сопна се Петър, хвана количката като впрегатно животно и с тежко пъшкане започна да я бута през високия бетонен праг.
Така неговото победоносно шествие се превърна в зрелище за целия вход. Останалата част от деня мъжът ми прекара в тясната баня, задъхан, ядосан и омазан до лактите. Оказа се, че при прибързаното и уж майсторско демонтиране е съсипал резбата на маркуча за пълнене. Наложи се да зареже всичко, да тича до железарията, да купува нови части със свои пари, а после дълго и унизително да попива мръсните локви от плочките.
Привечер се върна от майка си капнал, изцапан с машинно масло и толкова бесен, че около него сякаш пращеше въздухът. И, разбира се, Атанас Цветанов беше напълно прав.
От недрата на пералнята на Мария Илинична тържествено бяха извадени перлено копче, шепа ръждясали монети, изкривена фиба и прословутата метална банела от сутиен. След едно съвсем обикновено почистване старият уред заработи тихо и равномерно, почти като скъп швейцарски часовник.
Свекърва ми, естествено, опита да изрази недоволство, че синът ѝ не ѝ е докарал нова, лъскава техника. Петър обаче само изръмжа глухо, махна с ръка и дори не влезе в спор.
Героичният му порив завърши с непредвидени разходи, схванат кръст, безвъзвратно погубен уикенд и напълно заслужена титла на главния комик в нашия вход.
Оттогава разпределението на силите у дома се промени коренно. Щом Мария Илинична звъннеше с поредните оплаквания за някой „умиращ“ уред, мигащ дисплей или мотор, който звучал подозрително, и започнеше да очаква незабавни дарове, мъжът ми въздишаше тежко и произнасяше спасителната си дежурна фраза:
— Мамо, първо провери филтъра.
А моята пералня си стои спокойно на законното място, блести от чистота и всеки ден ми напомня колко важно нещо е личната собственост.
И между другото, мили дами, ако някой роднина внезапно пламне от желание да се разпорежда с вашите вещи под прикритието на високи морални принципи, не си хабете нервите в спорове. Съгласете се. Само че задължително прибавете към имуществото и самия благодетел като неразделна добавка. Житейският опит показва: чуждото всички го обичат, но да обслужва пораснали рицари някак странно никой не иска.