— И с ТОВА ли смяташ да се показваш пред хората, Милена?
Гласът на Красимира Емилова нахлу в антрето заедно с нея — остър, режещ, като метал, прокаран по стъкло. За миг той разби лекото, изпълнено с очакване настроение, което обещаваше вечерта. Само допреди минути в жилището се носеше ароматът на парфюма на Милена, мирисът на току-що сварено кафе и тихата надежда за два часа спокойствие в полумрака на киносалона.
Сега въздухът изведнъж натежа, сякаш се изпълни със статично електричество. Илиян вече беше обул обувките си и стискаше ключовете за колата в ръка, но думите му замряха по средата. Раменете му неволно се свиха в яката на коженото яке.
— Добър вечер, Красимира Емилова — каза Милена, без дори да обърне глава. Продължи да оправя пред огледалото един непокорен кичур. Гласът ѝ звучеше равен, може би дори малко по-нисък от обичайното.
Свекърва ѝ обаче нямаше нужда от поздрав. Острият ѝ, пронизващ поглед вече беше обходил снаха ѝ от глава до пети, задържайки се върху всеки детайл с открито неодобрение. Очите ѝ спряха върху бялото потниче, плъзнаха се по голата ивица кожа на корема, а после се заковаха в късите дънкови панталонки с нарочно разнищени краища. Устните на Красимира Емилова се свиха в тънка, безцветна черта.
— Не мога да разбера, Илиян, ти съвсем ли си ослепял? — обърна се тя право към сина си, като напълно пренебрегна Милена, сякаш тя беше някаква вещ в коридора. — Погледни я! Така ли изглежда омъжена жена? Съпруга? Това е срамота. Да излезе на улицата в този вид… Какво ще кажат хората? Какво ще си помислят познатите ни, ако ви видят? Ще решат, че си я прибрал от някакво долнопробно място.
Милена не отговори. Само щракна закопчалката на малката си чанта. Това беше единствената ѝ реакция. Усещаше как вътре в нея бавно кипва нещо тъмно и горещо. Търпеше. Търпеше заради Илиян, който сега местеше тежестта си от крак на крак и гледаше отчаяно към дръжката на вратата, сякаш тя можеше за секунда да го измъкне от този апартамент. Мълчанието ѝ обаче беше по-силно от всеки вик.
— Един мъж трябва да има дума в дома си, трябва да има авторитет — продължи непреклонно Красимира Емилова, а гласът ѝ ставаше все по-мощен, напоен с патоса на праведно възмущение. — Жената е длъжна да се съобразява с мъжа си, да бъде достойна за положението му. А това какво е? Чиста провокация! Демонстрация на разпуснатост! Сигурна съм, че и на теб ти е неудобно, сине, само мълчиш от възпитание, за да не я обидиш. Но аз съм ти майка, аз го виждам в очите ти! Срамуваш се от нея!
Това преля чашата. Сякаш някой натисна спусъка. Милена рязко се обърна. Лицето ѝ остана спокойно, но в очите ѝ гореше студен пламък. Тя не погледна съпруга си. Погледът ѝ се впи право в лицето на свекърва ѝ.
— Не ме интересува какво на вас не ви харесва, Красимира Емилова! Ако външният ми вид ви дразни, това си е ваш проблем. На мен и на сина ви ни е напълно добре така, затова най-сетне престанете с вечните си забележки!
Думите отекнаха ясно и силно в стените на антрето. Красимира Емилова театрално въздъхна, притисна ръка към сърцето си и разшири очи с престорен ужас.
— Илиян! Чуваш ли? Чуваш ли как ми говори? На мен, на майка ти!
Илиян трепна, сякаш току-що се събуди от транс. Пристъпи напред с изражение на всеобщо страдание.
— Миле, хайде… Мамо… Нека някак по-спокойно, не така…
— По-спокойно? — повтори Милена с ледено спокойствие. Погледът ѝ се насочи към съпруга ѝ, но в него вече нямаше нито любов, нито обида. Само хладно, презрително разочарование. — Добре. Ще бъда напълно спокойна. — Тя го погледна право в очите. — Щом за майка ти е толкова важно да не се излагаш, остани с нея. Утешавай я. Аз ще отида на кино и сама. Нямам причина да се срамувам от себе си.
Без да чака отговор, грабна чантата си, отключи с едно движение и излезе. Металната врата се затвори след нея с меко, но окончателно щракване, отделяйки я от сцената на семейната драма и оставяйки сина сам да успокоява майка си.
Вратата се затвори и този тих, съвсем обикновен звук подейства на Красимира Емилова като студен душ. Театралната поза изведнъж увисна нелепо. Ръката, притисната до сърцето, бавно се отпусна край тялото ѝ. Маската на майчината обида се смъкна и изпод нея се показа твърдо, опасно изражение.