После тя взе таблета на Велизар и засне екрана му — кадър след кадър, така че да се вижда цялата кореспонденция в семейния им чат. И тези снимки разпечата.
Едва тогава набра телефона на адвокатката си.
— Госпожо Димитрова? Здравейте, обажда се Яна. Трябва ми спешна консултация за развод и за неправомерно изтегляне на семейни средства. Да, разполагам с всички банкови извлечения. Ще бъда при вас след час.
В неделя Росица Иванова реши да покаже какво значи „житейска мъдрост“ и се захвана да приготвя обяд — огромна тенджера с гъст гулаш. Миризмата на месо, лук и подправки бързо се разнесе из жилището, а Калин, сякаш призован от самия аромат, се появи почти веднага.
Сложиха масата в хола. Велизар беше в необичайно добро настроение. Отвори бутилка скъпо червено вино и наля на всички — естествено, от онези запаси, които Яна беше купувала за Коледа.
— Хайде, за семейството! — обяви той тържествено и вдигна чашата си. — Най-важното е да сме заедно и да се подкрепяме.
Яна не докосна виното. Седеше изправена, почти неподвижна, облечена в тъмно поло със строг силует. До чинията ѝ лежеше дебела картонена папка, пристегната с ластици.
— Росица Иванова — произнесе тя ясно, а гласът ѝ неочаквано проряза уютната атмосфера в стаята. — Преди няколко дни настоявахте да имате достъп до банковото ми приложение. Помислих върху думите ви и реших, че сте права. Във финансите трябва да има пълна прозрачност.
Велизар се ухили доволно и намигна на брат си. Росица Иванова направо грейна.
— Ето, така те искам! Нали казвах аз, че здравият разум ще надделее! Човек трябва да слуша по-възрастните. Давай телефона.
— Телефона няма да ви го дам — отвърна Яна и постави длан върху папката, после спокойно освободи ластиците. — Подготвила съм нещо далеч по-подходящо. Пълен финансов отчет за последните три години. На хартия. С всички пера, както обичате.
Тя извади дебел пакет листове, прихванати с телбод, и го сложи в средата на масата — точно до тенджерата с гулаша.
Калин лениво се пресегна към документите, обърна първата страница и в следващия миг се задави с виното. Очите му се разшириха. Най-отгоре имаше цветна снимка от тайния им чат: „Велизар: Мамо, ще пробвам да измъкна от Яна пин кода…“
Велизар рязко дръпна листовете от ръцете на брат си. За секунди лицето му посивя като мокър цимент. Започна трескаво да прехвърля страниците: банкови извлечения от спестовната сметка, където всяка източена сума беше внимателно подчертана от Яна с жълт маркер.
— Яна… какво е това? — изхриптя той и се отдръпна от масата. — Ровила си в таблета ми? Това е навлизане в личното ми пространство!
— Твоето лично пространство, Велизар, приключи в момента, в който започна да крадеш моите пари — каза Яна с ледено спокойствие. — Сто и седем хиляди и двеста лева. Точно толкова си прехвърлил от нашата уж „спестовна сметка за дом“, за да издържаш инфантилния си брат и да плащаш капризите на майка си.
По лицето на Росица Иванова избиха червени петна. Тя се хвана за гърдите и с театрална убедителност започна да играе прединфарктно състояние.
— Как смееш! — изпищя свекървата, забравила всякакви наставнически фрази и житейски цитати. — Това са парите на сина ми! Той има право да управлява семейния бюджет! Калин беше в беда, длъжни бяхме да му помогнем! Ти си бездушна, студена жена! Повече милееш за храстите си, отколкото за живи хора!
— Не викайте, Росица Иванова. Живеем в прилична сграда, съседите могат да повикат полиция — Яна дори не повиши тон, а именно това ги вбесяваше още повече. — Вашият син не е изкарал и един лев от тези пари. Аз го издържам. Аз плащам наема на този апартамент. Аз плащам колата, която той кара. А вие зад гърба ми ме наричате товарен кон и обсъждате как да се уреди апартамент на Калин чрез автоматични плащания от моята заплатна карта.
— Яна, чуй ме, нека поговорим спокойно — Велизар веднага смени подхода и премина към мек, убеждаващ тон, същия, с който обикновено омагьосваше клиентите си. Протегна ръце към нея. — Да, сгреших. Подхлъзнах се. Исках да помогна на своите. Ще върна всичко, обещавам! Ще си намеря нормална работа, кълна се. Ние сме семейство, толкова години сме заедно!
— Твоето семейство, Велизар, в момента седи отляво и отдясно на теб. А за вас аз съм просто банкомат — Яна се изправи от стола. — В петък адвокатката ми внесе в съда документите за развод. Подадено е и официално искане за възстановяване на неправомерно изтеглените средства. Всички доказателства, включително кореспонденцията ви, вече са приложени към делото.
— Няма да успееш да ни вземеш тези пари по съдебен път! — обади се Калин, а очите му блеснаха злобно. — Сметката беше обща!
— Адвокатката ми е на друго мнение, Калин. Но това дори не е най-интересната част — каза Яна, бръкна в джоба си, извади ключовете от аудито и ги остави на края на масата.