Гласът на Галина Любомирова се изостри и изпълни цялата кухня.
— Аз на теб говоря, а ти стоиш, сякаш си глътнала езика. Между другото, това е невъзпитано. С по-възрастните се разговаря, не се мълчи така, все едно някой те търпи тук от милост.
Елена Мартинова остави ножа внимателно до дъската и си пое дъх.
— Чувам ви, Галина Любомирова. Просто не намирам причина да споря за това какво закусвам. Това е личен избор.
— Личен избор ли? — свекървата разпери ръце, още изцапани с майонеза. — От кога в моето семейство всеки си има „лични избори“? Ти вече си част от Огнянови, не си сама за себе си, както преди. Значи и решенията ти вече не са само твои, а семейни!
— Фамилията не ви дава право да ми нареждате какво да ям сутрин — отвърна Елена тихо, но без да отстъпи.
Настъпи тежко мълчание. От хола се чу радостният вик на Александър Огнянов — явно някой беше отбелязал гол. А в кухнята въздухът сякаш изведнъж стана по-гъст.
— Значи така вече говориш — изсъска Галина Любомирова. — Преди мълчеше, правеше се на кротка, а сега започна да си показваш рогата. Знаех си аз, че тази твоя независимост няма да доведе до нищо добро. Нека само Александър чуе какъв тон държиш на майка му!
— Не искам да се караме — опита се Елена да смекчи гласа си. — Нека просто довършим салатата.
Но Галина Любомирова вече беше изпуснала юздите на раздразнението си. Отстъпи крачка назад, огледа снаха си от глава до пети и внезапно я хвана за брадичката, като рязко обърна лицето ѝ към себе си.
— Когато ти говоря, ще ме гледаш в очите — прошепна през зъби тя. — Виж я само, отвръща поглед, все едно няма от какво да се срамува. А има, мила моя. Разглезила си мъжа ми със своите прищевки и режими, а сега и характер ще ми демонстрираш!
Елена се вцепени. Пръстите на свекървата се впиха в брадичката ѝ много по-силно, отколкото беше очаквала, а ноктите леко одраскаха кожата. От болката и изненадата очите ѝ се напълниха със сълзи, но тя не сведе поглед.
— Пуснете ме — каза с равен, почти чужд глас.
— Какво каза? — Галина Любомирова се престори, че не е чула.
— Казах да махнете ръката си от лицето ми. Веднага.
Свекървата обаче не я пусна. Напротив — стисна още по-силно, сякаш искаше да ѝ покаже кой има последната дума в този дом.
— Ти няма да ми поставяш условия — изстреля тя, запъвайки се от гняв. — Не съм дошла да те бия, а да те науча на ред! Омъжила си се, значи ще разбереш кой е главният тук. Майката на Александър съм аз, а не ти ще ми държиш сметка!