Александър Огнянов заведе Елена Мартинова при родителите си за неделния обяд — както винаги, точно в два следобед, с торта от сладкарницата на „Граф Игнатиев“ и букет хризантеми за майка си. Галина Любомирова ги посрещна с престилка, попила мириса на лук и дафинов лист, и още от прага заяви:
— Най-после. Вече си помислих, че сте забравили пътя към родителите си.
— Мамо, идвахме миналата седмица — усмихна се уморено Александър Огнянов и я прегърна.
— Една седмица е напълно достатъчна, за да забравите — отсече тя, после се обърна към снаха си. — Елена Мартинова, влизай, ще ми помогнеш със салатата. Ръцете изми ли си?
Елена Мартинова беше омъжена за Александър Огнянов от осем месеца. Преподаваше английски в частно училище, държеше се спокойно, говореше малко и имаше навика първо да премисля думите си, а чак след това да ги изрича. Именно тази нейна сдържаност Галина Любомирова приемаше като надменност.
Свекървата принадлежеше към онзи тип жени, които цял живот управляват кухнята така, сякаш стоят на капитански мостик. Не понасяше някой да нареже морковите „не както трябва“ или да посоли супата „на око“.
— Разбира се, ще помогна — каза Елена Мартинова, свали халката си, закачи я на синджирчето на врата си и нави ръкавите на пуловера.
Първите трийсетина минути преминаха по обичайния сценарий: Галина Любомирова раздаваше нареждания, Елена Мартинова режеше продуктите, а Александър Огнянов и баща му гледаха футбол в съседната стая. Оттам долиташе приглушеният шум на телевизора, а из кухнята се носеше аромат на запържващ се лук.
— Не кълцай краставицата толкова ситно — внезапно каза свекървата, надничайки през рамото на Елена Мартинова. — Това не е руска салата за ресторант, а за семейната маса. Трябва да е по-едро, да се усеща.
— Добре — отвърна кротко Елена Мартинова и посегна към нова краставица.
— И като стана дума — продължи Галина Любомирова, без да спира, — отдавна се каня да ти кажа. Време е да се научиш да готвиш истинска храна, а не онези твои кисели млека с гранола за закуска. На мъжа му трябва топло ядене, не диетични глупости. Александър Огнянов винаги е обичал кюфтета, а сега сигурно ходи гладен.
— Александър Огнянов не се оплаква — спокойно отговори Елена Мартинова, без да вдига очи от дъската за рязане.
— Той и няма да се оплаче, възпитан е — изсумтя свекървата. — Но аз виждам, че синът ми е отслабнал. Значи не го храниш както трябва.
Елена Мартинова замълча. Отдавна си беше изработила правило: да не влиза в спорове за дреболии, да оставя бодливите забележки да минават покрай ушите ѝ и да пази силите си за наистина важните неща. Само че днес Галина Любомирова, изглежда, бе решила да прекрачи обичайната граница.
— Ти изобщо слушаш ли ме? — рязко попита Галина Любомирова.