— Нарочно ме изкарваш от равновесие! — изсъска тя. — Мислиш, че не виждам какво правиш? Искаш Иван Радославов да се появи и да реши, че майка му е някакво чудовище, нали?
— Не — Милена Асенова бавно поклати глава. — Искам Иван Радославов да дойде и да види не измислица, а истината. А тя изглежда точно така. Вие сама я построихте. С ръцете си. И най-вече — с думите си.
— Истината ли? — Светлана Калинова избухна в груб смях. — Коя истина? Че си го оплела? Че си се залепила за него като кърлеж? Той ми е разказвал, чуваш ли? Всичко ми е казвал! Как си му звъняла непрекъснато, как си го дебнела, как си го преследвала!
— Колко любопитно — Милена Асенова наклони глава. — Значи мъжът, който се премести в друг град заради жената, която обича, и после сам ѝ предложи брак, всъщност е жертва на моето „преследване“? Вашата логика, Светлана Калинова, е направо бетон. Само че напукан, ръждясал и отдавна негоден.
— Няма да ми говориш така!
— Говоря Ви напълно учтиво. Обръщам се към Вас на „Вие“. Проявявам уважение, което, ако трябва да съм честна, в момента изобщо не сте заслужили. Но аз съм възпитан човек. За разлика от някои други хора в тази стая.
— За разлика от кого?! — кресна свекървата и почти подскочи.
— Довършете си мисълта сама — спокойно предложи Милена Асенова. — В това сте наистина ненадмината.
— Ти коя си въобразяваш, че си?! — Светлана Калинова се хвърли напред. — Ти си никоя! Празно място! Синът ми можеше да има всяка жена, разбра ли? Всяка! А е избрал теб, защото си му завъртяла главата! Сигурно и някаква магия си му направила, чела съм за такива неща!
— Магия? — Милена Асенова повдигна вежда. — Сериозно ли говорите? Остава да кажете, че нощем летя на метла. Светлана Калинова, Вие сте зряла жена. Синът Ви е взел решение. Сам. Осъзнато. Като възрастен човек. И това решение не сте Вие.
— Млъкни!
— Няма. Защото влязохте в моя дом, сипете обиди, унижавате ме, наричате ме грозна и въпреки това настоявате да Ви уважавам. Не Ви ли се струва, че тук има нещо дълбоко сбъркано?
Свекървата застина за миг. Цялото ѝ тяло трепереше от ярост.
— Ще ти направя живота черен — процеди тя през зъби.
— Заплахи — кимна Милена Асенова. — Прекрасно. Продължавайте. Иван Радославов ще се върне всеки момент и ще имате отлична възможност да му покажете пълната си програма.
Точно тогава откъм коридора се чу тихо скърцане на врата. Светлана Калинова рязко се обърна и сякаш се вкамени.
Иван Радославов стоеше до входа. Не беше събул обувките си, нито бе свалил връхната си дреха. Просто стоеше там и гледаше майка си.
— Иван Радославов! — свекървата се втурна към него. — Слава богу, че си тук! Чу ли как ми говори тя? Жена ти ме обижда!
— Чух — изрече Иван Радославов с глух, пресипнал глас.