Светлана Калинова впиваше поглед в снаха си така, сякаш пред нея не стоеше законната жена на сина ѝ, а натрапница, която трябваше да бъде смачкана без жал. В главата ѝ парите, дадени за сватбата, отдавна се бяха превърнали в разрешение да командва чуждия дом и чуждия живот.
— Мъжът ти още ли го няма? — изсъска тя през зъби. — Е, разбира се. С такава съпруга кой би бързал да се прибере? Горкият, сигурно вече мисли за друга.
Милена Асенова не отвърна веднага. Само изправи леко накривената снимка на стената. Знаеше, че Иван Радославов трябва да се появи всеки момент. И също толкова ясно усещаше, че Светлана Калинова знае същото.
— Ти чуваш ли ме изобщо, кокошко? — гласът на свекървата се изви до писък. — Говоря на теб!
— Чувам Ви — каза спокойно Милена Асенова. — Просто изчаквам да произнесете нещо, на което си струва да се отговори.
Лицето на Светлана Калинова пламна от ярост. Това момиче си позволяваше да ѝ противоречи!
— Ти си грозница! — изплю тя думите. — Още от малка си била такава, разпитвала съм! Мислиш, че не знам как са ти викали децата пред блока? „Грозната Милена“ — ето така! И точно теб избра моят Иван Радославов? Да не е ослепял?
Милена Асенова потрепна едва забележимо, но само за миг. Детските рани приличат на стари белези — понякога наболяват, когато времето се развали, ала вече не могат да те убият.
— Знаете ли — устните ѝ се извиха в лека усмивка, — положили сте впечатляващи усилия. Да издирите прякор от детството ми — това си е сериозно проучване. Направо биографичен изследовател. Може и дисертация да защитите.
— Не смей да ми се подиграваш! — изквича Светлана Калинова. — Та ти за майка ми ставаш!
— За дъщеря, вероятно искахте да кажете — поправи я меко Милена Асенова. — А не Ви се подигравам. Само отбелязвам фактите.
— Факти щяла да отбелязва! — Светлана Калинова притисна ръка към гърдите си, но погледът ѝ остана напълно трезвен и пълен със злоба. — А ти коя си, че да ми говориш за факти?! Някаква уличница, довлечена незнайно откъде!
— Уличница означава жена с леко поведение — обясни невъзмутимо Милена Асенова. — А аз бях девствена до сватбата. Така че думата не е точна. Опитайте с друга, речникът Ви очевидно е богат.
— Ах, ти… — свекървата се задави от възмущение. — Аз ще те…
— Какво ще ме? — Милена Асенова отстъпи крачка назад, без да изпуска дистанцията. — Ще ме ударите? Тогава разговорът с Иван Радославов ще стане доста любопитен. Или просто ще продължите да крещите? Това е Ваш избор. Само имайте предвид: стените тук са тънки.
Светлана Калинова хвърли бърз поглед към стената и в очите ѝ за секунда проблесна страх, но веднага се овладя.