за да изтръгнат от нея поне капка съжаление. Всички започнаха да говорят един през друг: заради нейния егоизъм внуците щели да спрат скъпите занимания, щели да бъдат извадени от престижното училище, а Преслав и Десислава нямало да имат избор — щели да продадат лъскавите си коли и да се преместят в някой евтин квартал в покрайнините.
— В живота се случват и по-тежки неща — отвърна Светлана без сянка от вълнение. — Ще се научите някак да живеете с това.
Съпрузите на децата ѝ понечиха да възразят, но тя ги сряза с такъв глас, че и двамата инстинктивно свиха рамене и млъкнаха. После им нареди незабавно да напуснат жилището ѝ. А когато обърканият Атанас промълви какво ще стане с него, Светлана го изгледа така, сякаш пред нея не стоеше човек, а празен стол.
— Най-вече теб засяга — отсече тя. — Вън.
Последствията не закъсняха. Сякаш някой беше бутнал първата плочка от доминото и всичко, градено върху нейните пари, започна да се срутва едно след друго. Оказа се, че Светлана притежава сериозен пакет акции от предприятието, в което някога бе работила. Бяха ѝ останали още от младите години, а дивидентите от тях се оказаха повече от достатъчни, за да живее спокойно в хубава къща, да плаща на градинар и да не се тревожи за утрешния ден.
Империята на онези, които години наред бяха паразитирали около нея, обаче рухна като къща от карти.
Анна Георгиева и Георги Петров бяха принудени набързо да продадат апартамента. След като покриха дълга към банката, от парите за някогашното „елитно“ жилище им стигна единствено за тясна гарсониера в най-отдалечения край на областта.
Децата на Светлана също не издържаха срещата с действителността. Без постоянните майчини преводи Преслав не успя да задоволява прищевките на взискателната си съпруга. Зорница събра багажа си и замина за Бургас с друг мъж, като остави Преслав сам с осемгодишния им син.
При Десислава нещата се развиха почти по същия начин. Филип изчезна към Смолян с новата си избраница веднага щом разбра, че щедрото финансиране от тъщата е приключило завинаги. А внуците вече учеха не в скъпи частни училища, а в най-обикновените безплатни училища близо до дома.
А Атанас? Деветнайсетгодишната Ванеса изпълни обещанието си и го изтри от живота си още в деня, в който разбра, че нейният „покровител“ вече няма нито пари, нито автомобил. Бившият самоуверен господар на положението сега се тъпчеше в малко жилище заедно с престарелите си родители и преживяваше от мизерна заплата в държавна служба.
Светлана дори не подаде молба за развод. Защо да го прави? Апартаментът в града беше нейна собственост отпреди брака, акциите също. А новата къща извън града тя предвидливо беше записала на името на най-добрата си приятелка. В съда нямаше какво да дели с Атанас.
Тя просто извади тези хора от живота си. Дишаше чист въздух, грижеше се за себе си и от разстояние наблюдаваше как някогашното ѝ семейство се дави в условията, които само си бе заслужило.
Понякога ѝ минаваше през ума, че би могла да помогне на сина и дъщеря си да си намерят добра работа. Би могла, разбира се. Но само ако дойдеха при нея, погледнеха я в очите и искрено поискаха прошка за предателството си.
Само че гордостта и алчността не ги пускаха до прага на нейната къща. А Светлана вече не бързаше за никъде. Нямаше за какво да бърза.
А вие как мислите — права ли беше Светлана? Децата ѝ също останаха с празни ръце. Трябваше ли Преслав и Десислава да кажат на майка си за изневерите на баща си, дори с риск да разрушат семейството, или мълчанието им е съучастие, което не заслужава прошка?