Тайната, която всички пазеха от нея
Роднините наобиколиха дивана като съдебен състав и почти в хор поискаха обяснение. Светлана само въздъхна. Изключи телевизора, настани се спокойно, плъзна поглед по многобройната си фамилия и изрече думи, след които въздухът в стаята сякаш замръзна.
Каза им, че ги мрази. Всички до един.
Анна Георгиева веднага притисна длани към гърдите си, сякаш беше получила удар, и обидено простена. Как можело да говори така на най-близките си хора? С какво били заслужили подобно отношение?
Тогава Светлана, без да повиши тон и без капка истерия, им разказа какво се беше случило преди два месеца.
Прибирала се от работа. Минала покрай скъп ресторант с големи стъклени витрини. И съвсем случайно забелязала Атанас на една от масите. Само че той не бил сам. До него седяла млада жена, а съпругът ѝ я гледал с онзи поглед, с който не беше поглеждал Светлана поне от двайсет години. Тя влязла вътре, седнала незабелязано по-далеч и разбрала всичко.
Но най-страшното не било самото предателство. Светлана не вдигнала скандал насред заведението. Вместо това наела частен детектив. А истината, която научила после, изпепелила и последните остатъци от обич в сърцето ѝ.
Оказало се, че за Ванеса са знаели абсолютно всички.
Знаела свекървата. Знаел свекърът. Знаели снаха ѝ и зет ѝ. А най-чудовищното било, че знаели и собствените ѝ деца — Преслав и Десислава.
Цялото семейство ѝ се усмихвало мило в лицето, приемало от нея дебели пачки пари, почивало на нейна сметка, а зад гърба ѝ прикривало похожденията на Атанас. Никой. Нито един човек не намерил сили да ѝ каже истината. Анна Георгиева дори насърчавала интрижката на сина си — момчето имало нужда от малко радост, нали се изморявало покрай властната си жена. А децата мълчали, защото ги било страх: при развод майка им щяла да затвори бездънния си портфейл.
Ето защо Светлана беше купила мечтаната къща не къде да е, а именно във вилната зона, където ходеше свекърва ѝ. Искаше Анна Георгиева първа да види имението и да се задави от завист.
Ултиматумът и пазарлъците
В хола настъпи такава тишина, че тиктакането на стенния часовник започна да звучи прекалено силно. Първа се окопити свекървата. Щом усети, че положението става опасно, тя мигом смени гнева с престорена благост. Започна да се умилква, да кима усърдно и да обещава, че всичко ще бъде поправено. Закле се, че Атанас още сега ще зареже Ванеса и повече няма дори да я докосне. Самият Атанас, усетил как милионите се изплъзват изпод краката му, отчаяно закима.
Той се хвърли да се извинява на жена си. Запелтечи, че заради запазването на семейството е готов да се откаже от тази „младежка грешка“.
Светлана се усмихна студено.
— Не бих посмяла да лиша съпруга си от такова огромно щастие.
Когато разбраха, че с молби няма да я пречупят, роднините извадиха тежката артилерия. Георги Петров ѝ напомни за разкошния апартамент в центъра на Велико Търново. Нали го били взели с ипотека и с минимална първоначална вноска! Оставали още десет години плащания! Ако Светлана спряла да дава пари, старците щели да се окажат на улицата.
Тя само се прозина и отвърна, че дори да се озоват навън в двайсетградусов студ, това няма да я трогне ни най-малко.
Тогава напред бяха избутани децата. Преслав и Десислава побутнаха малките Никола и Кристиян към баба им, решени да я ударят по най-болното място.