И не ставаше дума за обикновено добро възнаграждение, а за заплата, която направо изглеждаше огромна. Точно благодарение на тези пари Атанас, иначе скромен научен сътрудник, можеше да си позволява живот, за какъвто сам никога не би изкарал достатъчно. С парите на съпругата си той сменяше автомобила си на всеки три години, носеше скъпи костюми, хранеше се по ресторанти и редовно получаваше дебели пликове „за лични нужди“.
Светлана изплащаше и ипотеката за просторния четиристаен апартамент в центъра на Велико Търново, който свекърът и свекървата ѝ бяха купили преди година. Всеки месец тя отделяше солидни суми и за порасналите деца: на сина им Преслав — за зимни почивки и ски курорти, на дъщеря им Десислава — за море, а на снаха си и зет си — за маркови дрехи и частни училища за внуците.
Двадесет и осем години Светлана печелеше и раздаваше. Атанас, от своя страна, харчеше собствената си заплата единствено за себе си.
Деветнадесетгодишният проблем
Когато чу от майка си, че жена му е напуснала работа, Атанас веднага осъзна: охолният му живот се беше озовал на ръба на пропаст. Без да губи време, той набра номера на Ванеса.
Момичето беше на деветнадесет. Атанас се срещаше с нея отдавна, обсипваше я с подаръци, купени с парите на Светлана, и редовно ѝ шепнеше пламенни признания в любов. Сега обаче ѝ съобщи припряно, че тази вечер няма да могат да се видят, защото у дома са възникнали спешни неприятности. От другата страна се чу капризен, леден глас.
Ванеса заяви, че щом един петдесетгодишен старец има по-важни дела от нея, тя много бързо ще му намери заместник. Кандидати имало предостатъчно. После просто затвори.
Атанас остана неподвижен, облян в студена пот. Разбираше отлично, че Ванеса не го плаши напразно. Без парите на Светлана той нямаше как да издържа младата си любовница. Избор между съпруга и юната страст всъщност изобщо не съществуваше. Любовницата беше приятно украшение на живота, разбира се. Но тази, която го хранеше, обличаше и поддържаше цялото му удобство, беше законната му жена. Значи трябваше незабавно да се прибере и да спаси основния източник на благополучие.
През целия път към дома той се молеше майка му да е сбъркала. Каква вила? Какво напускане? Нима Светлана би взела такива решения, без дори да го уведоми?
Само че тя не само потвърди всеки слух, а на всичкото отгоре едва не му счупи носа.
Семеен съвет за спасяване на портфейла
Седнал в кухнята с подут нос, Атанас започна един по един да звъни на роднините. След около час жилището вече приличаше на разтревожен кошер. Дойдоха всички. Майка му Анна Георгиева. Баща му Георги Петров. Пристигна и двадесет и седем годишният им син Преслав със съпругата си Зорница и малкия Никола. След тях се появи двадесет и шест годишната Десислава с мъжа си Филип и сина им Кристиян.
Всички се натъпкаха в кухнята и започнаха тревожно да си шушукат. Никой не можеше да проумее какво се беше случило с тяхната тиха, покорна и винаги услужлива Светлана. Откъде изведнъж се беше взел този бунт?
Светлана чуваше прекрасно, че апартаментът е пълен с хора, но дори не излезе да ги поздрави. Беше ѝ напълно безразлично. Преди би се завъртяла около тях, би сложила нещо на масата, би попитала кой иска чай и кой кафе. Но онази Светлана — послушната спонсорка на цялото семейство — беше изчезнала още преди два месеца. Роднините просто още не го знаеха.
През тези два месеца тя тихо и методично подготвяше отстъплението си: прехвърляше активи, приключваше служебните си дела и подреждаше новото си убежище.
Накрая, събирайки смелост, цялата делегация се подреди един след друг и тръгна към хола.