На петдесет години Атанас за пръв път в живота си крещеше така, че стените сякаш трепереха.
Той крачеше из кухнята напред-назад, размахваше ръце и изобщо не подбираше думите си. От време на време гласът му изтъняваше до писък. Караше се на жена си Светлана така, сякаш пред него стоеше провинила се ученичка.
Натякваше ѝ, че все пак вече е на четиридесет и седем. Че имат две пораснали деца — Преслав и Десислава. Че, в крайна сметка, вече растат и внуците им, пред които тя би трябвало да бъде пример.
Светлана седеше на масата и невъзмутимо довършваше вечерята си. Дори не вдигаше очи към съпруга си.
Сутринта Атанас беше заявил, че ще се прибере късно, и ѝ беше наредил да не го чака за вечеря. Затова тя просто се хранеше. А фактът, че мъжът ѝ изведнъж бе връхлетял вкъщи с лице, изкривено от ярост, сякаш изобщо не я засягаше.
Когато Атанас най-после остана без сили и за пореден път поиска обяснение, Светлана мълчаливо отмести чинията си. После стана, хвърли му безразличен поглед и заяви, че отсега нататък няма намерение да съгласува каквото и да било с когото и да е. Започвала нов живот.
След тези думи тя отиде в хола, отпусна се на дивана и включи телевизора. Съдовете останаха на кухненската маса. За Атанас това беше направо немислимо — неговата безупречна Светлана, която цели двадесет и осем години бе обслужвала семейството без нито една забележка, да не измие дори собствената си чиния!
Заслепен от гняв, той нахлу в стаята и издърпа кабела на телевизора от контакта. В следващия миг тежкото дистанционно полетя право към лицето му. Ударът попадна в основата на носа. Атанас изви от болка, стисна лицето си с ръце и между пръстите му потече кръв.
Вместо да се втурне към него с извинения и кърпа, Светлана бавно се надигна от дивана. Блъсна настрани скимтящия си съпруг, вдигна дистанционното от пода, включи отново телевизора и през стиснати зъби го предупреди, че ако още веднъж посегне на кабела, ще му нахлупи телевизора на главата.
С разбит нос Атанас хукна към банята. Светлана затвори вратата след него и усили звука на филма. Вече нямаше намерение да слуша нито крясъците му, нито охканията му.
Тревожното обаждане от свекървата
А всъщност денят беше започнал съвсем обикновено за Атанас, докато телефонът му не звънна и на екрана не се появи името на майка му. Анна Георгиева беше изпаднала в истерия. Току-що се бе върнала от вилата на своя приятелка и там беше научила нещо, което ѝ се струваше направо безумно.
Оказало се, че в същата престижна вилна зона някой е купил луксозна триетажна къща с двор от дванадесет ара. А този „някой“ била нейната снаха Светлана.
Анна Георгиева се почувствала дълбоко обидена. Как така синът ѝ е купил вила и не е поканил родната си майка? Как е възможно дори да не се посъветва с нея?
Атанас се опита да се оправдае. Уверяваше я, че сигурно е разбрала погрешно и че те нямат никаква вила. Но неуморната му майка вече беше стигнала до управителя на вилната зона. Грешка не можеше да има. Новата собственичка беше Светлана.
И това далеч не беше всичко. Съседите около разкошния имот бяха прошепнали на Анна Георгиева, че стопанката прекарва там цели дни, защото напуснала работа.
Този път ударът беше истински. Атанас усети как земята под краката му се разклаща.
Светлана работеше като главен инженер.