— Да, разбира се! — изсмя се Филип самодоволно. — Тя ще ти каже същото. Ние сме дали парите за това жилище.
В слушалката се чуха няколко сигнала. После се обади женски глас:
— Ало? Гергана?
— Здравейте, госпожо Валентинова. Пуснала съм ви на високоговорител, Филип е до мен. Бихте ли казали каква част от цената на този апартамент плати вашето семейство при покупката?
Настъпи кратко мълчание. Гергана видя как самоувереността по лицето на Филип започна да се разтапя като сняг под мартенско слънце. Нещо в паузата на майка му очевидно го смути.
— Герганче — гласът на Виолета Валентинова прозвуча внимателно, — защо питаш, миличка?
— Просто отговорете, моля ви. Синът ви твърди, че вие сте покрили почти цялата сума, а майка ми е дала някакви „жълти стотинки“.
От другата страна се чу тежка въздишка.
— Филипе, какви ги говориш там? — тонът на Виолета Валентинова веднага стана строг. — Ние внесохме двайсет процента. Останалите осемдесет ги плати Емилия Ангелова, майката на Гергана.
Филип застина с такова изражение, сякаш някой го беше ударил с чувал цимент. Устата му се отвори, после се затвори. След секунда пак опита да каже нещо, но думите не излязоха.
— Мамо, какво говориш? Ти винаги си казвала…
— Казвала съм, че сме помогнали за апартамента. И това е вярно. Двайсет процента също са помощ, между другото. А ти какво си си въобразил?
Гергана леко вдигна пръст, за да привлече вниманието.
— Госпожо Валентинова, има още нещо. Преди три месеца вие продадохте вашия дял на майка ми. Нали така?
Отново тишина. След нея — въздишка.
— Да, Герганче. Емилия предложи да го изкупи. Трябваха ни пари, ти знаеш… Даде ни много добра цена. Даже съм ѝ благодарна, че ни влезе в положение.
Филип се хвана за главата.
— Мамо! Продала си го? Без да ми кажеш? Без дори да ме питаш?!
— А теб какво те засяга? — искрено се учуди Виолета Валентинова. — Това беше нашият дял с баща ти. Ти нямаше никакво отношение към него. Апартаментът е оформен така, че Гергана да живее там.
Гергана остави телефона върху масичката, без да прекъсва разговора. Филип стоеше насред стаята като паметник на собствената си глупост. От наглостта му не беше останало почти нищо — само объркване и първите признаци на страх.
— Чакай малко — облиза той пресъхналите си устни. — Значи… апартаментът…
— Принадлежи изцяло на майка ми — спокойно поясни Гергана и разпери ръце. — Онази същата майка, която никога не се е хвалила по семейни вечери. Просто е плащала тихо и без театър.
— Но ние сме женени! — Филип се вкопчи в тази мисъл, сякаш беше последната му сламка. — Това е семейно имущество!
— Филипчо, май не слушаш внимателно. Жилището не е мое. На майка ми е. На моята майка. И двамата тук, казано направо, живеем на нейна територия. Само че аз съм дъщерята на собственичката. А ти какъв си?
Той пребледня.
— Ти нарочно си го нагласила — гласът му прегракна. — Преди три месеца… Ти си знаела за моята… за Диана Огнянова?
— За първи път чувам това име — Гергана сви рамене. — Преди три месеца изобщо не мислех за твоите забежки. Просто майка ми реши да оправи документите и да няма висящи неща. Тя обича реда.
От телефона внезапно се разнесе гласът на свекървата:
— Филипе! Вярно ли е това? Имаш любовница?!
Той подскочи, все едно го удари ток. Беше забравил, че майка му още слуша всичко.
— Мамо, то… не е толкова просто…
— Не било просто?! Ти си пълен глупак! Заменил си Гергана с някаква… И на всичкото отгоре си решил да я изгониш от апартамент, който дори не е твой?!
— Технически е на майка ми — тихо уточни Гергана.
— Герганче, мило момиче — гласът на Виолета Валентинова омекна и в него се появи вина, — прости този мой неразумен син. Аз съм го отгледала, но понякога и аз не мога да го позная.