Десислава Емилова седеше неподвижно, с вкаменено изражение, сякаш разговорът изобщо не я засягаше. По лицето ѝ обаче ясно личеше друго — тя вече беше решила да бъде недоволна, а оттук нататък всяка дреболия щеше да ѝ послужи като повод за забележка.
— Добре — каза Гергана, без да повишава тон. — Щом е за шест, значи за шест. Какво е готово дотук?
— Нищо не е готово! — избухна Радослав. — Сам се мъча тук, салатите не мога да нарежа, месото още е във фризера! А ти къде беше? Разкарваше се по свои работи!
— Радо, успокой се. Има още време. Кажи ми какво точно трябва да се направи.
— Всичко трябва да се направи! — размаха той ножа към масата. — Виж сама — доматите са наполовина нарязани, лукът не е обелен, картофите изобщо не са сложени да се варят! Аз не съм готвач, не ги умея тия неща!
Гергана свали лекото си яке и го преметна върху облегалката на един стол. После отиде до мивката, пусна водата и започна да си мие ръцете. Радослав продължи да недоволства зад гърба ѝ:
— Нали ти казах, че сам няма да се справя! Помолих те поне списъка за продуктите да ми помогнеш да направим! А ти какво? Изчезна още сутринта!
— Не съм изчезвала. Имах работа. А списъка го писахме заедно вчера.
— Какъв списък? Половината неща ги нямаше! Солта не беше написала, за майонезата нищо не ми каза! Откъде да знам колко от всичко да купя?
Тя подсуши ръцете си с кърпа и огледа масата. Наистина продуктите бяха разхвърляни без ред, а доста от тях дори не бяха започнати. Въпреки това до идването на гостите оставаше достатъчно време, стига всички да престанеха да се паникьосват.
— Добре — отвърна тя спокойно. — Нека да го подредим едно по едно. Какво беше решил да има за основно?
— Месо! — Радослав посочи с ножа към фризера. — Само че е замръзнало! Как да го сготвя така?
— Първо се размразява. В микровълновата ще стане бързо.
— А аз откъде да знам как се размразява в микровълнова? Ти не си ми обяснила!
Гергана си пое дълбоко въздух. Вече ѝ ставаше ясно какво се беше случило — от сутринта мъжът ѝ сам се беше навивал, беше се уплашил от готвенето и сега изливаше напрежението върху нея. А присъствието на свекърва ѝ правеше всичко още по-неприятно.
— Радо, не викай. Сега ще оправим всичко.
— Не викам! — извиси още повече глас той. — Просто не разбирам как можа да излезеш точно днес. Знаеш, че не ме бива в кухнята!
Десислава се размърда на табуретката и леко се прокашля. Беше очевидно, че се готви да се включи.
— Ето, виждаш ли, Павчо — заговори тя тихо, но с отровна мекота. — Казвах ти аз, че днешните жени не знаят как се гледа дом. За тях работата винаги е по-важна от семейството.
Гергана сви пръсти в юмруци, но не каза нищо. Отвори фризера, извади месото, сложи го в микровълновата и натисна нужните бутони. Таймерът започна да отброява.
— Десислава Емилова, искате ли още кафе? — попита тя учтиво.
— Не искам. Достатъчно чаках цял час домакинята да приведе дома си в ред.
— След малко всичко ще бъде готово.
— След малко — повтори свекървата подигравателно. — А гостите вече са на път. Какво да им кажем — че снаха ми цяла сутрин е тичала по задачи?
Радослав внезапно млъкна. Погледна майка си, после Гергана. Вероятно усети, че положението е отишло твърде далеч. Само че вече не му се отстъпваше.
— Гергана, ти разбираш… притесних се — каза той по-меко. — За първи път трябва да подготвям такава маса.
— Разбирам — кимна тя. — Затова нека бързо да довършим всичко.
После се залови за работа, без повече да говори. Обели картофите и ги сложи да се варят. Наряза зеленчуците за салатите, отвори консервите, смеси продуктите. Радослав стоеше до нея, от време на време подаваше нещо от хладилника, но по-често ѝ се пречкаше, отколкото помагаше.
Десислава следеше всичко от табуретката си и през няколко минути пускаше по някоя забележка:
— Краставиците ги режеш прекалено ситно. Майонезата е много. Месото го държиш твърде дълго на тигана.
Гергана не ѝ отговаряше. Работеше съсредоточено, стегнато, с една-единствена мисъл — да успее навреме. За час и половина кухнята вече беше подредена, пет салати бяха готови, месото беше изпържено с гарнитура, а масата в голямата стая бе подредена празнично.
Когато гостите пристигнаха — братовчедите на Радослав със съпругите им, съседи и няколко приятели — всичко беше на мястото си. Масата изглеждаше богато, храната ухаеше чудесно, а в жилището имаше топла, уютна атмосфера.
— Браво на Гергана! — възхищаваха се гостите. — Колко красиво е подредила всичко!
Радослав кимаше важно, приемаше похвалите и разказваше как се бил подготвял за празника. За това, че жена му всъщност беше спасила положението в последния момент, не каза нито дума.
Вечерята мина шумно и весело. Гостите хапваха, вдигаха наздравици, шегуваха се и поздравяваха младото семейство. Гергана се усмихваше, отговаряше любезно на въпросите, но вътре в себе си усещаше странна празнота. Само преди два часа мъжът ѝ ѝ беше крещял пред майка си, обвиняваше я в безотговорност, а сега спокойно събираше комплиментите за труда, който тя беше свършила.
След десерта, когато гостите започнаха да се приготвят за тръгване, Гергана стана от масата.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза тя с усмивка. — Беше ни много приятно да ви видим.
Изпрати всички до входната врата, сбогува се с тях и им пожела лек път. Радослав и Десислава останаха в стаята — той събираше мръсните чинии, а свекърва ѝ се занимаваше с останалото по масата.