Гергана Каменара се сдоби с тристаен апартамент преди пет години, след като баба ѝ почина. Жилището се намираше в стара панелна девететажна кооперация в спокоен квартал — не беше модерно, но беше широко, слънчево и удобно. Надежда Данаилова беше прекарала там цели трийсет години, а след смъртта ѝ имотът премина към внучката без съдебни разправии и семейни спорове, защото други наследници, които да претендират за него, нямаше.
С Радослав Калинов Гергана се запозна около година след като получи наследството. Срещнаха се в едно кафене, където тя празнуваше рождения ден на своя приятелка. Той работеше като шофьор в логистична фирма и разкарваше товари из областта. Доходите му не бяха постоянни — според сезона и броя на поръчките вземаше между шестстотин и хиляда и двеста лева. Гергана пък беше маникюристка в салон за красота. Клиентките ѝ постепенно се увеличаваха, графикът ѝ беше пълен, а месечният ѝ доход се задържаше около хиляда и седемстотин лева.
След година и половина връзка двамата решиха да се оженят. Радослав без колебание се премести при съпругата си — дотогава живееше под наем в малко студио в покрайнините, така че просторният тристаен апартамент му се стори истинско удобство. Първите две години минаха спокойно. Той си изпълняваше курсовете, тя приемаше клиентки, вечер сядаха заедно на масата, говореха за почивка, купуваха дребни неща за дома и постепенно подреждаха общия си живот.
Майката на Радослав — Десислава Емилова — не се появяваше често при тях, но всяко нейно идване се превръщаше в малко изпитание. Обикновено пристигаше веднъж на два-три месеца, най-често по празници или при семейни поводи, и винаги успяваше да намери нещо, от което да е недоволна. Веднъж ѝ беше студено в апартамента, друг път супата ѝ се струваше пресолена, трети път месото било жилаво. Най-много я дразнеше фактът, че Гергана работи и през уикендите.
— Каква домакиня си ти, щом в събота приемаш клиентки? — подмяташе Десислава Емилова, докато оглеждаше кухнята с критичен поглед. — Жената трябва да си гледа къщата, а не да се занимава с чужди нокти.
Гергана предпочиташе да мълчи. Не ѝ се искаше да разваля отношенията и да влиза в излишни пререкания. Радослав в повечето случаи или кимаше в съгласие с майка си, или набързо сменяше темата. След всяко заминаване на свекървата напрежението оставаше да виси из апартамента още няколко дни.
Това лято се навършваха три години от сватбата им. Радослав предложи да отбележат годишнината у дома и да поканят близки и приятели. Гергана се съгласи, но още в началото го предупреди, че в салона е истинска лудница — две от момичетата били в отпуск, а клиентките не намалявали.
— Не се притеснявай — увери я той. — Аз ще подготвя всичко. Ти и без това се изморяваш, поне вкъщи да си починеш. Сам ще подредя масата, сам ще говоря с мама за подробностите.
Предложението я зарадва. В навечерието на празника все пак му помогна да направят списък за пазаруване, посъветва го какво топло ястие ще е най-подходящо и кои салати обичат гостите. Радослав кимаше сериозно, записваше си и уверяваше, че няма да има никакъв проблем.
Сутринта на годишнината Гергана излезе до аптеката, за да купи антихистаминови лекарства. През лятото алергията ѝ се засилваше заради пухчетата от тополите — без таблетки започваше да кашля, а очите ѝ сълзяха. На връщане се отби и при приятелката си Таня Калинова, за да ѝ върне роклята, която беше взела назаем за фирмено събитие преди месец. Таня току-що беше родила и я беше помолила да мине сутринта, докато бебето спи.
Гергана се забави около четирийсет минути. Таня я почерпи с кафе, разказа ѝ за първите седмици като майка и се оплака от безсънните нощи. Гергана я слушаше с усмивка и искрено се радваше за нея, но от време на време поглеждаше часовника. Гостите трябваше да дойдат към седем вечерта, а вече минаваше дванайсет и половина.
Когато се прибра, беше около един и половина. Пред входа видя познатата синя кола — Радослав явно вече беше докарал майка си. Докато се качваше по стълбите, до нея достигаха силни гласове зад вратата. Още преди да влезе, усети, че нещо не върви както трябва.
Отключи и веднага я посрещна напрегната, натежала атмосфера. От кухнята се чуваха остри звуци — нож удряше по дъска, съдове се местеха шумно, а някой недоволно мърмореше.
— Къде се мотаеш?! Аз тук като глупак се боря със салатите, а теб никаква те няма! — изригна ядосаният глас на Радослав.
Гергана влезе в кухнята и застина на прага. Мъжът ѝ стоеше до масата с намачкана тениска, разрошен и с нож в ръка. Пред него имаше недонарязани домати, до тях — празна опаковка от сирене, а в една чиния лежеше наполовина нарязано зеле. В мивката се беше натрупала цяла планина от мръсни съдове — тенджери, тигани, купи и какво ли още не.
В ъгъла, на табуретка, седеше Десислава Емилова. Тя не казваше нищо и беше скръстила ръце пред гърдите си, но лицето ѝ ясно показваше, че е крайно недоволна от всичко, което се случва. Пред нея на масата стоеше чаша с изстинало кафе.
— Най-сетне се появи — измърмори Радослав, без дори да вдигне глава. — Аз от сутринта се трепя тук, а ти обикаляш по приятелки.
— Бях до аптеката — отвърна спокойно Гергана. — После минах при Таня за половин час.
— За половин час ли? — Радослав рязко вдигна очи към нея, видимо раздразнен. — Няма те два часа! Гостите идват в шест, а аз за нищо не съм готов!
— Гостите са поканени за седем — поправи го тя.
— За шест! Мама каза, че е по-добре да дойдат по-рано, за да не се прибират късно.
Гергана бавно премести погледа си към свекърва си, Десислава Емилова.