Лицето ѝ се преобрази за миг — престорената невинност се стопи, а на нейно място избиха досада и яд.
— И какво толкова, ако съм го направила? — сопна се тя. — Исках да видя що за съпруга е! А тя веднага започна да пищи! Никакъв характер, никакво възпитание!
— Как изобщо ти хрумна? — Иван Калинов я гледаше смаян. — Защо си го причинила?
— Защото искам синът ми да има нормална жена, а не такава истеричка! — Галина Калинова окончателно свали маската. — Само я виж как крещи на човек, който е два пъти по-възрастен от нея! Това ли е уважение? Това ли е добро възпитание?
— Уважението се печели! — отвърна Елица Данаилова, без да отстъпи. — А вие се държите като злобна, отмъстителна старица!
— Достатъчно! — Иван вдигна ръка, прекъсвайки ги. — Мамо, събирай си нещата. Ще извикам такси.
— Какво?! — Галина Калинова не повярва на ушите си. — Ти ще изгониш собствената си майка заради тази… тази…
— Заради жена ми — каза Иван твърдо. — Жената, която ти докара до нервен срив с номерата си.
Докато Галина, кипнала от възмущение, тъпчеше дрехите си в чантата, Иван поръча такси. Елица стоеше в кухнята, стискаше съсипаното бельо в ръце и плачеше без глас.
— Прости ми — приближи се той до нея. — Не знаех, че се държи така, когато не съм наоколо.
— Майка ти ме мрази — изхлипа Елица. — И ще направи всичко възможно, за да ни раздели.
— Няма да ѝ позволя — Иван я притисна към себе си. — Отсега нататък няма да идва тук без предупреждение. А ако още веднъж се опита да те нарани, може да забрави пътя към дома ни.
Когато таксито пристигна, Галина Калинова все още се опитваше да играе ролята на обидена и неразбрана жертва.
— Иване, опомни се! Тази жена те настройва срещу родната ти майка!
— Мамо, ти сама си виновна за всичко — отвърна той уморено, докато ѝ помагаше да изнесе чантата. — Защо беше нужно да тормозиш Елица?
— Исках да проверя какъв характер има!
— Провери го. Сега вече знаеш — характер има, и то достатъчно силен, за да не позволи някой да я тъпче.
След като настани майка си в таксито, Иван се наведе към прозореца.
— Следващия път се обаждай предварително, ако решиш да идваш. И престани с тези… изпълнения. Ако още веднъж обидиш Елица, не очаквай тук да те посрещат с радост.
Галина измърмори нещо в отговор, но Иван вече се беше отдръпнал от колата.
Когато се върна в апартамента, намери жена си отново в кухнята. Тя още държеше в ръцете си съсипаната материя. Скъпата коприна беше променила цвета си безвъзвратно.
— Толкова съжалявам — каза Иван тихо. — Ще ти купя ново.
— Не е въпросът в парите — отвърна Елица едва чуто. — Майка ми ми го подари. Каза, че било за щастие…
— Щастието не е в едно бельо — прошепна той и я прегърна. — Щастието е в това, че сме заедно. И никой няма да ни раздели. Дори собствената ми майка.
Елица се отпусна в прегръдката му и усети как напрежението, трупано през последните дни, най-сетне започва да я напуска. Знаеше, че това едва ли е краят, а по-скоро началото на дълга битка със свекърва ѝ. Но вече имаше нещо, което ѝ даваше сили — Иван беше на нейна страна.
А през това време Галина Калинова се друсаше в таксито по пътя към вилата и мрачно кроеше планове за ответен удар. Нямаше никакво намерение да се предава толкова лесно. Тази нахална девойка щеше горчиво да съжалява, че се е изправила срещу нея.
Но това вече е друга история.