Погледът ѝ се плъзна към съсипаното пране и тя театрално разпери ръце.
— Господи, каква беда! Как ли е станало това?
— Откъде се взе този чорап тук? — Елица размаха яркочервения чорап почти пред лицето на свекърва си.
— Нямам никаква представа! — Галина Калинова отвори широко очи, сякаш наистина беше потресена. — Може би ти си го забравила в пералнята? Или Иван вчера е пускал нещо за пране?
— Това е ваш чорап! — Елица усещаше как гневът я залива отвътре. — Вие нарочно сте го сложили вътре!
— Ти добре ли си? — възмути се Галина. — Защо ми е да съсипвам чужди вещи? Това е абсурдно!
Само че в очите ѝ проблясваха доволни искрици. Личеше си, че гледката на отчаянието на Елица ѝ доставя удоволствие.
— Майка ми ми подари този комплект за сватбата — гласът на Елица трепереше от сълзи и ярост. — Струваше цяло състояние!
— И какво от това? — сви рамене Галина Калинова. — Едно спално бельо, голяма работа! Ще си купите друго. А и ако беше по-внимателна домакиня, нямаше да стават такива неприятности.
Това вече преля чашата. Елица почувства как нещо в нея се скъсва. Всичката обида, трупана през последната седмица, всички дребни унижения и подигравки изригнаха наведнъж.
— Стига! — извика тя толкова силно, че Галина неволно отстъпи назад. — Няма повече да търпя това! Събирайте си багажа и напуснете апартамента ми!
Свекърва ѝ се направи, че не разбира нищо.
— Елица, ти да не си болна? Какви ги говориш? Аз нищо не съм направила!
— Нищо ли? — Елица вече едва се владееше. — Цяла седмица се гаврите с мен! Пресолявате супата ми, местите вещите ми, разменяте шампоана с балсама, а сега съсипахте и бельото! Мислите ме за глупачка, така ли? Че няма да се досетя?
— Какви безсмислици дрънкаш! — опита се да мине в настъпление Галина. — Просто нервите ти са опънати. Трябва да отидеш на лекар!
— Вън! — Елица посочи към входната врата. — Веднага излезте от дома ми! И повече да не сте посмели да идвате тук без предупреждение!
От шума се събуди Иван Калинов и притича в коридора. Когато видя побеснялата си съпруга и уж обърканата си майка, той се опита да разбере какво става.
— Какво се случва тук? — попита той, като погледна ту едната, ту другата.
— Майка ти ме тормози! — изстреля Елица и му показа съсипания комплект. — Виж какво направи с подаръка на майка ми!
Иван взе в ръце розовеещата коприна, огледа я и лицето му се смръщи.
— Мамо, как се е озовал твоят чорап в пералнята?
— Не знам, сине — Галина Калинова отново се опита да изглежда невинна. — Сигурно е паднал случайно. Елица така ми крещи, сякаш съм го направила нарочно…
— Нарочно беше! — не отстъпваше Елица. — Цяла седмица върши мръсни номера! Ту ще изсипе сол в супата, ту ще разменя шишетата в банята, ту ще скрие мои неща! А сега и това!
Иван се вгледа по-внимателно в майка си. В очите ѝ той забеляза нещо, което досега беше пропускал — зле прикрито тържество.
— Мамо — попита той предпазливо, — наистина ли не си направила нищо?
Галина Калинова разбра, че преструвката ѝ е разобличена.