До началото на занятията оставаше около час. Мария не си позволи да се разколебае. Облече се набързо, сложи съвсем лек грим и застана пред огледалото. Оттам я гледаше не изморена жена, превърната в домашна прислуга за всяка семейна прищявка, а приятна, стегната и уверена в себе си жена, която най-после си беше спомнила, че има собствен живот.
Курсът се оказа дори по-хубав, отколкото си беше представяла. Мария се потопи изцяло в темите за градински стилове, разпределение на пространството и правилно съчетаване на растения. Записваше почти всяка дума, напълни няколко страници от тефтера си, заговори се с хора, които ѝ се сториха мили и интересни. За първи път от много време усещаше истинско увлечение, лекота и радост. В главата ѝ не се промъкна нито мисъл за капризните деца на Невена, нито за вечно недоволния Пламен, нито за мърморенето на свекърва ѝ.
Около два следобед, по време на почивката, телефонът ѝ отново завибрира. Този път на екрана светеше името на Невена Лъвова. Мария се поколеба за миг, но все пак вдигна.
— Да, Невена.
— Мария, ти изобщо имаш ли съвест?! — изкрещя Невена в слушалката, а някъде зад нея дете ревеше с пълно гърло. — Целият ми ден се провали заради твоето инатене! Никъде не отидох! Теодор се тръшка, малката не иска да слезе от ръцете ми! Мама дойде, след час ѝ скочи кръвното, сега лежи на дивана с мокра кърпа на челото! Пламен се е затворил в гаража и си е изключил телефона! Доволна ли си? Това ли искаше?
— Невена, успокой се — прекъсна я Мария с хладен тон. — И обясни какво общо имам аз. Децата са твои. Мъжът ти е излязъл. Майка ти сама е решила да помага. Защо аз трябва да съм виновна?
— Защото трябваше да дойдеш! Брат ми каза, че ще помогнеш! Разчитахме на теб!
— Брат ти няма право да обещава вместо мен. Аз съгласие не съм давала. Научи се да се справяш сама или си наеми детегледачка за няколко часа, щом толкова се изморяваш. Не сте без пари.
— Върви по дяволите с тия твои съвети! Безсърдечна гадина! Повече кракът ти да не е стъпил в дома ми!
Връзката прекъсна. Мария остана за няколко секунди със загасналия екран в ръка. Сърцето ѝ биеше силно, но този път в нея нямаше нито страх, нито вина. Имаше само едно ясно, твърдо усещане: постъпила беше правилно.
След края на занятията тя не се прибра веднага. Влезе в малко кафене наблизо, поръча си обяд и парче торта. Не ѝ се искаше да се връща в апартамента, където почти сигурно я чакаше нов скандал. Но и да бяга безкрайно нямаше как. Малко след пет отключи входната врата със своя ключ.
Още от коридора я посрещна шум. До стената бяха захвърлени маратонките на Пламен, а до тях — обувките на Лидия Александрова. Мария сви вежди и без да каже нищо, тръгна към хола.
Гледката вътре беше достойна за театрална сцена. На дивана седеше Лидия Александрова — бледа, с чаша чай в ръка и страдалческо изражение. До нея Пламен Стоянов се суетеше, подаваше ѝ някакви хапчета и я гледаше така, сякаш всеки миг щеше да припадне заедно с нея. В креслото се беше настанила Невена Лъвова, намръщена и изтощена, като люлееше на ръце заспиващата си едногодишна дъщеря. Двегодишният Теодор Овчар пък търкаляше количка по паркета и издаваше оглушителни звуци.
Щом Мария се появи, всички млъкнаха. Пламен се изправи и я изгледа мрачно, почти враждебно.
— Най-после се появи — изсъска той. — Виж докъде докара семейството. На мама трябваше да викаме лекар, кръвното ѝ мина двеста заради твоите номера. Невена едва се държи на краката си.
Мария затвори вратата на хола зад себе си и остана в средата на стаята. Не свали палтото си, не остави чантата. Стоеше права, спокойна, с пролетното си палто и с преметната през рамо чантичка.
— А защо всички сте тук? — попита тя равномерно. — Защо не сте в дома на Невена?
— Защото на мама ѝ стана зле и я доведохме тук! — повиши глас Пламен. — Невена не може да бъде сама с две деца и болна майка! Поне разбираш ли какво причини с егоизма си?
Лидия Александрова изстена тихо от дивана и притисна длан към челото си.
— Мария, не знам как съвестта ти е спокойна… — прошепна свекърва ѝ с укор. — Ние винаги сме те приемали като човек от семейството, а ти днес показа съвсем друго лице.