— Мога — казах съвсем равнодушно. — Утре ще ти приготвя нещо друго.
— Е, така вече може — измърмори той, докато дъвчеше и пак се мръщеше. — Най-после малко разнообразие. Че иначе е като… като…
— Като в столова? — услужливо довърших вместо него.
Калин се задави за миг.
— Какво каза?
— Нищо. Яж.
На следващата сутрин се обадих в службата и си взех почивен ден. Калин направо се слиса, когато ме видя в кухнята облечена така, сякаш излизам.
— Ти пък накъде си тръгнала?
— На фризьор. После ще мина и през фитнеса да се запиша. Нали това искаше?
— Най-сетне! — лицето му светна. — Браво, Иве! Отдавна трябваше!
И наистина отидох в салон. Подстригаха ме, оформиха ми косата, направиха ми маникюр. После си купих рокля — не широка дреха, в която да се крия, а нормална, по тялото. Да, по закръгленото ми тяло. И какво от това?
След това се отправих към Невена Стоянова. Знаех адреса ѝ — веднъж Калин ме беше помолил да закарам „колежката“ до тях, защото колата ѝ била повредена.
Тя открехна вратата и ме изгледа предпазливо.
— Вие кого търсите?
— Вас, Невенче. Трябва да си поговорим.
— Познаваме ли се?
— Почти сме роднини. Аз съм съпругата на мъжа, с когото вчера така сладко си гукахте в кафенето.
Лицето ѝ се издължи, а очите ѝ зашариха неспокойно.
— Аз… не разбирам за какво говорите…
— Разбирате чудесно. Затова ще съм кратка — подарявам ви го.
— Моля?
— Съвсем буквално. Вземайте го. Само да знаете: прането, гладенето, готвенето и чистенето вече са ваша грижа. И още нещо — хърка, хвърля чорапите където му падне и настоява към бирата да има кисели краставички. Домашни. Купешки не признава.
Вечерта подредих празнична трапеза. Извиках децата, извадих свещичките за тортата — този път я бях изпекла сама, а поръчаната така и не взех.
— Тате, честит рожден ден! — Полина се хвърли на врата му.
— Благодаря, слънчице.
— Мамо, всичко изглежда страхотно! — възхити се синът ни. — Виж, дори салатата е направена като сърце!
Калин ме погледна. Аз му се усмихнах спокойно.
— Честит празник, скъпи.
След вечерята децата се прибраха по стаите си. Калин остана с мен в кухнята.
— Иве, днес си… много красива.
— Благодаря. Ходих на салон.
— Слушай, мислех си… Може да заминем някъде за няколко дни? Само двамата. Ще оставим децата при майка ти.
— Защо?
— Как защо? Да си починем, да сменим обстановката…
— Ами твоите преговори, срещи и фирмени събирания? Кога ще намираш време за почивка?
— Зарежи ги. Какво е по-важно от семейството?
Не се сдържах и се засмях.
— Калине, видях те вчера с Невена.