В кошницата добави пъстърва, рибай стекове, фермерска извара, отлежали скъпи сирена и плодове. Сметката излезе около триста лева.
Когато доставката пристигна, Теодора подреди всичко внимателно в новия си личен минихладилник до леглото.
Големият хладилник в кухнята остана празен, изключен от контакта и заключен с тежкия катинар.
После Теодора си взе душ, нанесе си маска на лицето и си свари кафе.
Седна на кухненската маса с чашата в ръка и зачака.
Първа се прибра Ралица.
В едната си ръка държеше пакет чипс, а в другата — евтина енергийна напитка.
— Уф, какъв студ — измърмори още от прага тя, хвърли якето си върху табуретката и влезе в кухнята.
Теодора не каза нищо. Само отпиваше от кафето си.
Ралица се протегна към хладилника и дръпна дръжката. Вратата не помръдна.
Дръпна още по-силно. Катинарът издрънча сухо в металните уши.
Момичето се втренчи в закрепените стоманени планки.
— Това пък какво е?
— Катинар — отвърна равнодушно Теодора.
— Защо?
— За да не се тъпчеш с моята храна.
Лицето на Ралица пребледня.
— Ти нормална ли си? Отвори веднага. Искам кетчуп за чипса.
— Кетчуп вътре няма. Всъщност вътре няма нищо. Хладилникът е изключен. Моята храна е в моята стая, а стаята е заключена.
Ралица сви юмруци.
— На Светослав Ковач това изобщо няма да му хареса!
— Светослав Ковач може да отиде да си поплаче в банята.
Ралица грабна телефона си и с треперещи от яд пръсти започна да набира брат си.
— Светослав Ковач! Тая психопатка е сложила катинар на хладилника! — изкрещя тя в слушалката. — Да! Завинтила го е направо с винтове!
Теодора спокойно допи кафето си, изми чашата, прибра се в стаята си и заключи вратата на два оборота.
След около час Светослав Ковач нахлу в апартамента.
Теодора чу как входната врата се блъсна в стената, после тежките му стъпки в коридора, а след това и рева му откъм кухнята.
Минута по-късно по вратата на спалнята ѝ се заудря с юмруци.
— Теодора! Отваряй веднага!
Тя остави книгата настрани, превъртя ключа и отвори.
Светослав Ковач стоеше отсреща, почервенял от гняв.
— Какви ги вършиш? Защо си съсипала хладилника?
— Подобрих го.
— Махай катинара! Гладен съм! Цял ден се бъхтихме в гаража!
Теодора се облегна на касата.
— Няма да махна нищо. От днес нататък бюджетът се разделя. Аз плащам ипотечния кредит. Ти издържаш сестра си и вашите стомаси.
— Аз съм ти мъж! Длъжна си да ми приготвяш вечеря!
— Къде точно го пише?
— В гражданското!
Теодора се усмихна накриво.
— В гражданското дават удостоверение за брак. Не документ за осиновяване на пораснал глупак и сестра му.
Светослав Ковач се опита да я избута и да влезе в стаята.
— Мръдни! Там имаш ядене! Усещам го!
Теодора го отблъсна с две ръце в гърдите. Достатъчно силно, за да го върне назад в коридора.
— Ако още веднъж посегнеш на мен или на вратата ми, звъня в полицията. Ще кажа, че си се опитал да ме нападнеш.
— Блъфираш.
— Провери.
Тя затвори вратата пред лицето му и отново завъртя ключа.
От другата страна известно време се чуваха крясъци, псувни и удари. Светослав Ковач се обади на майка си. Красимира Борисова явно го съветваше да разбие вратата.
Но той не посмя. Само изрита стената и се върна в кухнята. Малко по-късно Теодора чу как входната врата хлопна. Светослав Ковач беше излязъл до магазина.
Мина понеделник. Дойде вторник.
Новите правила действаха безмилостно. Теодора си готвеше в спалнята с мултикукъра или си поръчваше готова храна. Мръсните съдове измиваше веднага и ги прибираше при себе си.
Кухнята започна да прилича на изоставено помещение.
Ралица и Светослав Ковач си купиха пакет замразени пелмени и евтини кренвирши. Само че нямаха в какво да ги сварят. Теодора беше прибрала всичките си тенджери в спалнята.
В сряда вечерта тя излезе до кухнята за вода.
Светослав Ковач печеше кренвирши върху пресата за коса на Ралица. Миризмата беше отвратителна.
— Ще развалиш уреда — отбеляза Теодора.
Той я изгледа злобно. Под очите му вече имаше тъмни сенки.
— Заради теб е! Ти ни докара дотук!
Ралица седеше на масата и гризеше сухи нудъли за бързо приготвяне направо от пакета.
— Теодора, моля те — проточи жално тя. — Дай поне чайника да стопля вода. Искам горещ чай.
— Чайникът е мой. Платила съм за него сто и двайсет лева. Вода може да се топли в чаша с бързовар. Ако изобщо имате такъв.