— Жена ли си ми, или каква си?
— Спонсор съм, Светослав Ковач. Само че моята безпрецедентна благотворителна кампания приключи.
Той изсъска някаква мръсна ругатня, после тръшна входната врата така, че стъклата потрепериха. Върна се след около час с два дюнера и кенче кола. Ралица го посрещна в коридора като спасител. На Теодора не предложиха нищо.
Не ѝ пукаше.
На следващия ден беше събота. Още сутринта в ключалката се чу чужд ключ.
Вратата се отвори с тихо проскърцване. Теодора лежеше в леглото и не помръдваше. До ушите ѝ стигнаха стъпки — тежки, влачещи се, напълно уверени.
Красимира Борисова. Свекърва ѝ.
— Светославе! Раличке! Донесох ви палачинки! — проехтя гласът ѝ из антрето.
Теодора метна халата върху раменете си и излезе от спалнята.
Красимира Борисова вече събуваше ботушите си с вид на човек, който влиза в собствен дом. В ръцете си стискаше пластмасова кутия.
— О, още ли спиш, Теодорке? Единайсет часът стана.
— Почивен ден ми е.
Свекървата сви устни неодобрително.
— Една жена трябва да стане и да нахрани мъжа си, а не да се излежава до обяд. Къде е моето момче?
От хола се появи Ралица — рошава, намачкана и сърдита.
— Мамо, тя вчера ни остави гладни. Вдигна скандал за някаква супа.
Красимира Борисова ахна театрално и впери поглед в Теодора.
— Ти нормална ли си? Да държиш детето гладно?
— Детето е на двайсет и четири — отвърна Теодора спокойно. — И яде като хамалин след двойна смяна.
— Как смееш да говориш така! — свекървата направи крачка към нея.
Теодора не се дръпна.
— Ключа оставете на масичката.
Красимира Борисова застина.
— Моля?
— Ключа от моя апартамент. Сложете го на шкафчето в антрето.
Свекървата погледна дъщеря си, сякаш очакваше подкрепление.
— Няма да оставям нищо. Това е жилището на сина ми.
— Жилището е купено преди брака. С мои пари. Вашият син е регистриран тук временно. Ключа — на масата.
Красимира Борисова хвърли връзката върху дървената повърхност. Металът иззвънтя рязко и звукът се разнесе из коридора.
— Господи, за един залък хляб ѝ се досвидя! Горкият Светослав. Оженил се е за стисната вещица.
Свекървата се запъти към кухнята. Ралица хукна след нея. Теодора чуваше приглушеното им шушукане зад стената.
След около час Красимира Борисова си тръгна.
Теодора влезе в банята да се измие. На рафта бяха наредени козметичните ѝ бурканчета. Едно липсваше. Нощният крем за сто и четирийсет лева беше изчезнал.
Тя излезе обратно в коридора.
— Ралица. Къде ми е кремът?
Ралица дори не вдигна очи от телефона.
— Не знам. Мама май взе нещо да си намаже ръцете. Били ѝ сухи.
— Ръцете? С моя антивъзрастов крем с ретинол?
— Е, голяма работа. Какво си се разциврила за едно бурканче? Ще си купиш ново, нали взимаш голяма заплата.
Теодора не отговори. Върна се в спалнята, облече се и взе чантата си.
Трябваше да отиде до строителния магазин.
Пътят беше петнайсет минути пеша. Времето беше отвратително. Ноемврийският вятър се мушеше под якето и пронизваше до костите. Теодора вървеше бързо, със стиснати устни.
В хипермаркета грабна количка и веднага се насочи към отдела с крепежни елементи.
Избра две дебели стоманени планки с уши. Взе комплект самонарезни винтове за метал, силно епоксидно лепило и катинар.
Катинарът беше тежък, масивен, с кодов механизъм. От онези, които без ъглошлайф няма как да отвориш.
После мина и през магазин за битова техника. Купи малък хладилник — колкото нощно шкафче. Плати и поиска експресна доставка.
Когато Теодора се прибра, беше около три следобед.
Апартаментът беше празен. Ралица беше излязла да се разхожда. Светослав Ковач беше в гаража с приятели.
Теодора се захвана за работа.
Извади винтоверта. Нейния собствен. Постави стоманените планки върху вратите на големия бял „Бош“ в кухнята и премери разстоянието.
Да завива винтове в хладилник не беше лесно. Металният корпус се съпротивляваше упорито. Но яростта ѝ даваше сила.
След половин час на вратата на хладилника вече стърчаха две здрави метални уши. Теодора прекара през тях дъгата на катинара, щракна го и дръпна няколко пъти. Не помръдна.
После пренесе всички пакети с ориз, макарони, брашно и консерви от кухненските шкафове в своята спалня. На вратата на спалнята монтира обикновена брава с ключ. Това се оказа далеч по-лесно.
Към пет вечерта хамалите донесоха минихладилника. Теодора го постави до леглото и го включи в контакта.
След това отвори приложението на скъп супермаркет и направи поръчка за доставка.