— Но нека към тази лъскава вечер прибавим и няколко неудобни подробности — продължи Нели и този път погледът ѝ се закова право в Петър Яворов. — Основният държавен договор, за който отпуснахте транш от трийсет милиона лева, е разработен от мен. От първия конструктивен възел до последния болт. Патентите за всички носещи елементи са регистрирани на мое име. Едноличен търговец Нели Иванова. А разрешителната документация и проектантската правоспособност, без които фирмата на Васил Калинов няма право дори да прекрачи строителната площадка, са обвързани с моя личен лиценз.
Галина Асенова рязко си пое въздух, задави се с шампанското и се закашля шумно в дантелената салфетка. По лицето на Васил заиграха напрегнати мускули, а шията му, притисната от твърдата яка на ризата, се покри с червени петна. Той понечи да стане, но краката му сякаш отказаха да го слушат.
— Твоят син, бабо, дори не знае как се отваря проектантска програма! — иззвъня гласът на Данаил Радославов, висок и ясен. Момчето застана до майка си, слабите му юмруци бяха свити до побеляване, а в очите му пламтеше решимост. — Виждал съм я как в три през нощта му прави клиповете за презентациите, докато той обикаля клубовете! Той от чертежи разбира колкото магаре от цигулка!
— Дани, сядай веднага! — изръмжа Васил. Прическата му вече беше разрошена, а на челото му изпъкна дебела синя вена.
— Не прекъсвай сина си, Васил — отсече Нели, без дори да го удостои с поглед. — И, между другото, не забравяй да обясниш на инвеститорите, че през първите три години великата ти империя оцеляваше благодарение на моя личен кредит, изтеглен още преди брака. Все още го изплащам от собствената си карта.
Петър Яворов бавно извърна глава към Васил. Лицето му, което допреди минута изглеждаше благодушно и почти бащински спокойно, се втвърди като камък.
— Господин Калинов, вярно ли е това? — попита инвеститорът с глас, в който вече не беше останала и следа от добронамереност. — Кой е главният инженер по проекта? На чия правоспособност се крепи цялото разрешение?
Васил отвори уста, сякаш имаше готов отговор, но от гърлото му не излезе нито звук. Харизмата, която на презентации му беше носила милиони, се изпари за миг. На нейно място остана само объркан, изплашен мъж с капки пот по челото.
— Утре сутринта оттеглям разрешението за използване на моите проекти и прекратявам партньорското споразумение — каза Нели.
После остави микрофона върху покривката — точно върху влажното петно от шампанското, което свекърва ѝ беше разляла. Хвана Данаил за ръка и двамата тръгнаха към изхода.
Още на следващия ден по обяд банката спря поредния транш по държавния договор. Без подписа на Нели като главен инженер финансовите документи изгубиха всякаква стойност. Петър Яворов прекрати договора едностранно и настоя авансът да бъде върнат незабавно.
Седмица по-късно престижният офис с панорамните прозорци беше запечатан заради неплатен наем. Представителният брат Калин Богданов напусна пръв, като си тръгна с работния лаптоп на Васил — уж като компенсация за забавената заплата. Империята на Васил Калинов, оказала се най-обикновен сапунен мехур, се пръсна шумно и безславно.
Мина месец.
Нели седеше в кухнята на новия си апартамент. Въздухът миришеше на чисто, на прясно боядисани стени и на дом, който тепърва щеше да стане истински неин. На перваза цъфтеше мушкато и мекият му аромат я успокояваше. Върху масата лежеше чисто нов патент за последната ѝ разработка на фундаментни възли. Този път документът беше оформен единствено на нейно име.
На вратата се почука тихо, нерешително.
Нели стана, отиде до антрето и завъртя ключа. На прага стоеше Васил. Яката му беше мазна и вдигната, обувките — напукани, а в очите, които някога блестяха от самоувереност, сега имаше жалка, почти кучешка преданост.
— Нели… — започна той глухо, подсмърчайки и без да смее да прекрачи прага. — Мама вдигна кръвно и легна… Върни се, а? Без теб всичко се срина. Ти си умна, ще измислиш нещо. Ще получаваш седемдесет процента от печалбата. Всичко ще прехвърлим на теб.
Нели гледаше човека, когото някога беше обичала с цялото си сърце, и не усещаше нищо. Нито болка, нито гняв, нито съжаление. Само празнота и яснота. Как беше възможно толкова години да носи на гърба си този тежък товар? Как беше могла да вярва на всяка негова дума?
— Седемдесет процента? — повтори тя и се усмихна хладно, поклащайки глава. — Не, Васил. Оттук нататък вземам всичките сто. А ти можеш да си наемеш студенти от някоя платформа за работа. Нали те щяха да направят всичко за жълти стотинки? Твои думи.
Не изчака отговор. Просто дръпна вратата към себе си и завъртя ключа два пъти.