– И какво толкова си чула? – попита той с престорено пренебрежение. – Възрастни жени си говорят какви ли не глупости.
– Чух, че ремонт няма да има. Чух, че парите ще отидат при Снежана Орлова. Чух също, че никой няма намерение да подписва разписка. И че аз съм натрапница.
– Може да го е казала в яда си.
– Странно спокоен яд беше.
Петър Яворов захвърли телефона си върху масата.
– Значи така? Заради няколко изречения ще откажеш на майка ми?
– Не заради изречения. Заради истината.
– Разглезила си се, Галина Борисова. Живееш в моето семейство, носиш моята фамилия, а ти се свидят 12 000 лв. за майката на собствения ти мъж.
– Твоята майка – поправи го тя тихо. – Не моята.
Той се изсмя рязко, почти доволно.
– Най-после. Ето я истинската ти същност.
В този момент входната врата се отвори. Светлана Асенова влезе с изражение на човек, който предварително усеща, че планът се е пропукал.
– Петре?
– Няма да превежда нищо – отсече той.
Свекървата бавно развърза кърпата си и я свали.
– Защо?
– Защото е чула разговора ви пред входа.
Светлана Асенова насочи поглед към Галина Борисова. В очите ѝ нямаше страх, само досада.
– Не е хубаво да се подслушва.
– Нито пък да се лъже.
– Ох, колко сме станали принципни. А единайсет години да живееш до сина ми беше удобно, нали? Той те носеше на гърба си.
Галина Борисова хвърли кратък поглед към мъжа си.
– Петре, покажи на майка си плащанията от последните осем месеца. Сметките, храната, вноската за колата ти, лекарствата за нея, когато ги поиска.
– Не започвай с тези сметки.
– Напротив, ще започна. Защото думите „носеше те“ тук звучат прекалено силно.
Светлана Асенова остави чантата си върху стола.
– Жената трябва да подкрепя мъжа си.
– А мъжът трябва ли да лъже заедно с майка си?
Петър Яворов удари с длан по масата.
– Достатъчно! Сега превеждаш парите и приключваме с тази история.
– Не.
– Тогава си събирай багажа.
Брадичката на Светлана Асенова леко се повдигна. Тя очакваше познатото: Галина Борисова да сведе очи, да започне да се оправдава, да моли да не се избързва. Така беше ставало преди. След скандали. След обидни семейни вечери. След приказките за „женска мъдрост“, която свекървата разбираше като пълно мълчание.
Само че този път Галина Борисова отиде към стаята.
Петър Яворов тръгна след нея.
– Къде тръгна?
– Да си събера багажа.
Той застина на прага.
– Тоест наистина си отиваш?
– Ти сам го предложи.
– Казах го, за да те стресна!
– Не успя.
Галина Борисова свали от горния шкаф сив куфар. Стар, с протрита дръжка. Беше го купила някога за 18 лв. преди първата си командировка. Петър винаги му се подиграваше.
– С тази вехтория ли ще заминеш? – подхвърли той. – Направо символично.
– Удобен е. Не побира излишни неща.
Тя сложи вътре документите си, няколко рокли, лаптопа, малката кутия с часовника на баща си и папката с квитанции. Не синята папка. Обикновена картонена, пристегната с ластик.
Петър Яворов я наблюдаваше мълчаливо.
– Вечерта ще се върнеш.
– Не.
– Утре тогава.
– Не.
– Галина Борисова, на кого си притрябвала с тези твои принципи?
Тя закопча куфара.
– На себе си.
Светлана Асенова стоеше в коридора и я гледаше отвисоко, макар да беше по-ниска от нея.
– Много умна стана, а? Добре. Само после да не дойдеш да се молиш. Петър е мекушав, но аз обратно няма да те пусна.
– Няма да ви се наложи.
– Така ли било?
– Точно така.
Галина Борисова излезе от апартамента, без да тръшне вратата. На площадката миришеше на боя и застоял прах. До асансьора извади телефона си и набра Цветелина Илиева, приятелката си още от времето, когато работеха в ателие.
– Цвети, свободна ли ти е стаята?
– Свободна е. Какво стана?
– Ще ти разкажа после. Може ли да остана за две седмици?
– Идвай.
– Ще ти плащам.
– Първо ела.
Четирийсет минути по-късно Галина Борисова седеше в кухнята на Цветелина Илиева. Приятелката ѝ наля горещ чай и без дума плъзна към нея чиния със сирене. Без въпроси. Без съжаление. Това беше по-добро от всяка утеха.
– 12 000 лв.? – повтори Цветелина, след като чу цялата история.
– Да.
– И ти почти беше ги превела?
– Бях отворила приложението.
Цветелина Илиева дълго я гледа.
– Баща ти сякаш те е хванал за ръката от оня свят.
Галина Борисова свали халката и я остави до чашата.
– Не. Аз сама се спрях.
На следващия ден Петър Яворов изпрати първото съобщение: „Не се инати. Връщай се.“
След час пристигна второ: „На мама ѝ е зле заради теб.“
До вечерта дойде и трето: „Разби семейството заради пари.“
Галина Борисова не отговори. Отиде на работа, приключи спешните поръчки, а след обяд влезе в банката. Там прехвърли 12 000 лв. в депозит със забрана за бързи операции и прекрати достъпа до общата спестовна сметка, в която преди без много мисъл внасяше заплатата си.
После седна в малко кафене до прозореца и отвори папката с квитанциите.
Картината се оказа проста. И неприятна.
През последните месеци Петър Яворов почти не беше участвал в разходите. Заплатата си превеждаше на части на майка си. А разходите за храна бяха останали на нейните рамене.