И не само храната.
Сметките за ток, вода, парно и интернет също минаваха през картата на Галина Борисова. Вноските по колата, с която Петър Яворов разкарваше Светлана Асенова по магазини, лекари и лаборатории, пак бяха покривани от нея. Дори подаръкът за рождения ден на Снежана Орлова беше купен с нейните пари.
А през цялото това време ѝ повтаряха, че трябвало да бъде благодарна, задето я приемали в „тяхното семейство“.
Вечерта Петър се обади.
– Къде си?
– При Цветелина Илиева.
– Наистина ли? При онази разведената?
– Ако имаш нещо важно, кажи го.
– Майка ми плаче.
– Кажи ѝ, че няма да получи 12 000 лв.
– Постъпваш отвратително.
– Не. Просто не преведох пари на човек, който се опита да ме измами.
– Това е майка ми!
– Тогава ти се оправяй с нея.
Гласът му стана по-тих.
– Галина, какво искаш да постигнеш? Да ме накараш да избирам между вас ли?
– Не. Ти вече направи избора си.
– Нищо не съм избирал.
– Направи го в момента, в който ми каза да си събирам багажа.
От другата страна настъпи тежко, зло мълчание.
– Да не мислиш, че ще тичам след теб?
– Не мисля.
– Тогава развод.
– Добре.
Петър млъкна. Очевидно беше пазил тази дума като оръжие, а тя изведнъж се оказа обикновен отговор.
– Ще съжаляваш – произнесе накрая.
– Възможно е. Но не за парите.
След седмица ѝ се обади самата Светлана Асенова. Галина Борисова се изненада, но все пак вдигна.
– Галина – започна свекървата с мек, почти умолителен тон, – ти си зряла жена. Защо трябва да се стига до развод?
– Вие искахте да ме поставите на мястото ми.
– Боже, кой ти е внушил подобно нещо?
– Вие. Пред входа.
– Бях разстроена. Кръвното ми беше високо.
– Светлана Асенова, моля ви, не започвайте.
Последва пауза.
– Добре. Нека говорим открито. Петър е нервен. Без теб съвсем се изпусна. Вкъщи е хаос. Яде каквото намери. Закъснява за работа. Ти знаеш какъв му е характерът.
– Знам.
– Ето. Върни се. А за парите… щом не искаш да дадеш 12 000 лв., преведи поне 6 000 лв. Останалото после ще го измислим.
Галина затвори очи. Не от болка. От изтощение.
– След всичко, което се случи, сега ме молите поне за половината сума?
– Моля те заради семейството.
– Заради Снежана Орлова.
Светлана рязко си пое въздух.
– Снежана също е семейство.
– Тогава Петър да ѝ преведе от своите пари.
– Той няма такива пари!
– Значи сватбата ще бъде по-скромна.
– Колко твърда си станала.
– Не. Просто спрях да бъда удобна.
След този разговор настъпиха десет тихи дни.
Галина Борисова нае малък едностаен апартамент за 560 лв. на месец. Не беше в покрайнините, но нямаше и никакъв лукс. Остави куфара до гардероба, купи две чаши, нов комплект кърпи и настолна лампа. Вечер се прибираше там и никой не ѝ казваше, че пак е нарязала хляба „не както трябва“, че тенджерата стои на грешното място или че е отговорила на Петър с неподходящ тон.
Тя работеше като конструктор на облекло в малко ателие. Отдавна можеше да приема частни поръчки, но Петър всеки път се мръщеше:
– Пак ли с твоите парцалки? Хвани се с нещо сериозно.
Сега точно тези „парцалки“ ѝ донесоха първите 1 480 лв. за един месец. После дойде още една поръчка. След нея – постоянна клиентка, която доведе сестра си.
Цветелина Илиева я посъветва:
– Направи си отделна страница. Покажи какво шиеш.
– Не умея да пиша красиво.
– Затова пък умееш да правиш красиви неща.
Галина я послуша. Без гръмки обещания. Само снимки, размери, платове и срокове. След месец графикът ѝ беше запълнен за три седмици напред.
Петър Яворов се появи в края на август.
Чакаше я пред входа на квартирата. В ръцете си държеше букет. Не любимите ѝ хризантеми, а червени рози – онези, които купуваше на всяка жена, когато искаше да изглежда щедър.
– Здравей – каза той.
– Защо си дошъл?
– Да поговорим.
– Говори.
Той погледна към двора.
– Може ли да се качим?
– Не.
– Галина, разбрах всичко.
– Какво точно?
– Че избухнах. Майка ми също. Тя е човек от старото поколение, понякога говори грубо.
– Тя говори честно, когато мисли, че не я чувам.
Петър се намръщи.
– Стига вече си се хващала за всяка дума.
– Дошъл си да се помирим или да ми обясниш защо пак аз съм виновна?
Той отпусна букета надолу.
– Уморих се. У дома е невъзможно. Майка ми всеки ден ме човърка. Снежана и годеникът ѝ искат пари. Кредитът за колата ме притиска. Аз… общо взето разбрах, че без теб ми е зле.
Галина кимна.
– Разбира се, че ти е зле. Аз плащах за удобството ти.
– Не говори така.
– Точно така трябва да говоря.
Той огледа чантата ѝ, спретнатата рокля, спокойното ѝ лице.
– Променила си се.
– Не. Просто преди виждаше само онова, което ти беше удобно.
Петър пристъпи към нея.
– Нека започнем отначало. Ще говоря с майка ми. Повече никой няма да пипа парите.
– Молбата за развод вече е подадена.
– Може да се оттегли.
– Няма да я оттегля.
Той стисна зъби, сякаш се готвеше да продължи с последния си довод.