Той прехвърляше листовете почти механично, докато не поставих пред него онова, заради което всъщност бях дошла.
Ден по-рано се бях обадила на Камелия — моя бивша колежка от университета, която сега работеше в общинския отдел по жилищна политика. Срещнахме се в шумно кафене до гарата, над две чаши горчиво американо, и там тя ми показа справка в служебната система. Видяното ме накара да се усмихна за пръв път от цяла седмица.
Илиян, който по документи се водеше безработен, беше кандидатствал за регионална помощ по програмата „Младо семейство“ — компенсация за наем на жилище. Едно от основните условия беше да представи валиден договор за ползване на апартамент с площ поне осемнадесет квадратни метра на човек. И този самонадеян хитрец беше приложил именно фалшивия договор за моя имот.
Тук вече не ставаше дума за дребни роднински интриги. Това беше измама с цел получаване на публични средства. Посегателство върху бюджета. А когато някой се опита да вземе пари от държавата с подправени документи, институциите изведнъж започват да чуват много по-добре.
Камелия потвърди и най-важното: заповедта за отпускане на помощта на Илиян вече била подписана. Първото плащане — около две хиляди и четиристотин лева — трябвало да бъде преведено по картата му още този петък.
— Добре тогава, мили роднини — прошепнах, когато излязох от сградата на отдела право в студения влажен вятър. — Сега ще играем по моите правила.
В петък вечер отключих входната врата със собствения си ключ. Този път резето не беше спуснато — явно очакваха доставчик на храна и не си бяха направили труда да се барикадират.
Зад мен стояха трима души: мрачният участъков капитан Александров, инспектор от служба „Миграция“ в синя униформа и представителка на жилищния отдел, притиснала тежка кожена папка към гърдите си.
От кухнята се носеше звънкият смях на Ясмина, примесен с дрънчене на чинии. Бяха си устроили празненство. На масата имаше празна кутия от пица и бутилка полусладко вино. Илиян се беше разположил в моето кресло така, сякаш цял живот му принадлежеше, с вдигнати върху съседния стол крака.
— О, Гергана се прибра! — възкликна Ясмина театрално и плесна с ръце, но лицето ѝ мигом се стегна, щом забеляза униформите зад мен. Разтегленият кашкавал от парчето пица увисна между пръстите ѝ като мръсна нишка.
— Гражданин Илиян Марков? — капитан Александров пристъпи напред и сякаш изпълни цялата кухня с присъствието си. — Старши участъков Александров. Представете документ за самоличност.
— Какъв е проблемът? — Илиян понечи да стане, но коленете му издайнически омекнаха. — Ние сме регистрирани тук, всичко е напълно законно…
— Бяхте регистрирани — пресече го жената от служба „Миграция“ и вече вадеше от папката си официалното постановление.