Подадох им ръкавиците, оставени върху дръжките, и кимнах към мотиките.
— Заповядайте. Това ви е входният билет към реколтата.
Виолета погледна градинските инструменти така, сякаш пред нея бяха хвърлени мръсни парцали.
— И какво да правим с това?
Скръстих ръце пред гърдите си и спокойно се обърнах към свекърва си:
— Жанета Соколова, вашата вила е точно на петнайсет минути път оттук, във вилната зона „Маргаритка“. И там има ягоди, касис, оранжерия и лехи. Само че от миналия септември не сте се мяркали. Каквото днес сами оплевите, полеете и наберете там, можете да си го делите без мен. Дайте го на Радка, на Невена или на всичките си интернет съветници — както решите.
Жанета и Виолета застинаха на място, сякаш думите ми още не можеха да намерят път до главите им. За няколко секунди на двора настъпи такава тишина, че ясно се чу бръмченето на една пчела над лехите.
— Ти… как смееш? — изсъска свекърва ми, а лицето ѝ започна да се променя от бледо към червено. — Ние сме на гости! Дошли сме при сина ми и при брат ѝ! Ние сме семейство!
— Семейство са хората, които заедно се трудят и после заедно сядат на масата — отвърнах, без да повишавам тон. — А вие пристигате в края на юни, когато всичко вече е готово, и то с надписани буркани. Така няма да стане.
— Аз в ония треви до кръста няма да вляза! — изпищя Виолета и отстъпи от мотиката, сякаш пред краката ѝ се беше извила змия. — Там има кърлежи! И щом вече сме дошли, поне ни дай по една кошница от вашата градина! Напразно ли горихме бензин?
В този миг, сякаш някой невидим режисьор беше подал знак, пред портата плавно спря бяла „Тойота“.
От колата, весели и шумни, с подрънкващи трилитрови буркани в ръце, слязоха две пенсионерки — същите Радка и Невена.
— Жанетке! — запя Радка още от улицата и забърза към портата. — Ние сме направо след вас! Нали каза, че тук реколтата ви е чудо невиждано, краставиците няма къде да ги слагате, ягодите гният по храстите! Донесохме бурканите, както се разбрахме!
Жанета Соколова пребледня, после бузите ѝ пламнаха в тъмночервено. Щедростта ѝ, изградена върху чужд труд, внезапно се оказа на крачка от пълно разобличаване.
— Момичета… — промълви тя и нервно започна да мачка периферията на шапката си. — Тук има една малка подробност…
— Добър ден! — пристъпих напред с най-слънчевата си усмивка. — Само че сте сбъркали адреса. Прочутата реколта на Жанета Соколова е в съседната вилна зона. Вярно, в момента я пазят двуметрови бурени и коприва, защото щедрата стопанка не е стъпвала там от есента.