„Ние вече разпределихме всичко, Елица“ каза Жанета Соколова, докато тя и Виолета разнасяха контейнери и торби към лехите

Самодоволното присвояване разяжда градината.
Истории

— Причината е дългият ден и сухата почва — довърших спокойно. — Ако лехата не се напои така, че водата да слезе поне на десет сантиметра надолу, коренът започва да горчи. А единственото нещо тук, което наистина изсмуква енергия, е навикът ти да вярваш на всяка псевдонаучна глупост от интернет.

Виолета пламна на мига. Лицето ѝ се обля в червенина, сякаш възмущението я беше ударило право в челото.

— Ти все трябва да се правиш на най-умната! Непоносима си! — изписка тя.

После наду бузи, сложи ръце на кръста и стана толкова смешно подобие на ядосан хамстер, че едва се сдържах да не се засмея. Само дето на този хамстер явно никой не беше обяснил, че не управлява вселената.

Междувременно Жанета Соколова вече беше започнала собствена проверка на оранжерията.

— Елица! — разнесе се гласът ѝ иззад поликарбонатните стени. — Тези краставици отляво да не сте ги пипнали! Утре ще ги занеса на Радка. А ягодите ги берете веднага, сутринта, преди слънцето да ги размекне.

Приближих се до оранжерията и се спрях до вратата.

— Жанета Соколова, ягодите точно преди бране не се поливат два-три дни. Иначе стават воднисти, смачкват се лесно и ще ви изгният в кутиите още по пътя. Това е най-обикновена градинарска практика.

Тя махна с ръка, все едно прогонва досадна муха.

— Ох, стига си се правила на специалист. Върви донеси съдове, чакаме.

Кимнах, обърнах се и тръгнах към бараката.

Вътре беше приятно хладно. Мъжът ми се беше навел над помпата за кладенеца и се бореше с някакъв упорит механизъм. Мартин беше омазан с машинно масло почти до лактите, изглеждаше уморен, но доволен от заниманието си.

— Твоите пристигнаха — подхвърлих, докато свалях от най-горния рафт каквото ми трябваше. — Дойдоха да разпределят чуждата реколта.

Мартин избърса челото си с опакото на ръката и се намръщи.

— Как така? Нали щяха да ходят на тяхната вила?

— Явно са забравили пътя — усмихнах се накриво. — Ела след малко да гледаш представлението. Само засега не се намесвай.

Излязох от бараката с две плетени кошници в едната ръка. В другата носех две чисто нови мотики, наточени така, че блестяха, а върху дръжките им бях сложила гумените ръкавици.

Животопис