— Ние вече разпределихме всичко, Елица. Само не се суети излишно — сами ще даваме указания. Най-важното е да не объркаш кое за кого е.
Стоях на стъпалата пред вилата си, с ръце, скръстени на гърдите, и с едва забележима усмивка наблюдавах как пристига този своеобразен „десант“.
Краят на юни беше нетърпимо горещ. Над лехите въздухът трептеше, а наоколо се носеше мирис на напечена пръст и доматени листа.
До портата беше спрян висок джип. От него тържествено, почти царствено, сякаш слизаше императрица от каляска, се появи свекърва ми — Жанета Соколова.
След нея, дрънчейки с празни пластмасови кутии, се измъкна и зълва ми Виолета.
Двете носеха цяла купчина контейнери, торби с емблеми на скъпи бутици и големи емайлирани купи. Виолета дори беше взела руло хартиено тиксо и черен маркер.
— Така — започна Жанета Соколова и намести сламената си шапка, оглеждайки моите прави, внимателно окопани и изчистени лехи с поглед на стопанка. — Червените кутии са за Виолета. На нея ѝ трябва ягодата — за децата, за цяла седмица, витамини. В сините ще събираме за мен. Ранни краставички, зелени подправки, копърче. И още три кошнички с плодове — обещала съм ги на моите момичета, на Радка и Невена. Толкова чакаха, горките, толкова се радваха!
През цялата пролет нито свекърва ми, нито зълва ми бяха стъпили дори веднъж на вилата.
През април, когато с мъжа ми Мартин мъкнехме чували с почва и сглобявахме нови дървени сандъци за лехите, Жанета Соколова внезапно я „боцкаше под лопатката“. През май, когато аз пълзях почти на колене и засаждах разсада под ледения вятър, Виолета „минаваше модерен курс за откриване на вътрешния ресурс“.
Очевидно този ресурс се беше появил тъкмо навреме за първата реколта.
Виолета закрачи делово между насажденията и започна да сочи с пръст, украсен с безупречен маникюр, към зеленината.
— Ели, този репичков ред го извади целия. И спанака режи ниско, направо до корена — младите листа са най-полезни. А ягодите изобщо трябва да се берат по лунен календар. Ако ги откъснеш при намаляваща луна, те извличат от организма цялата отрицателна енергия и свободните радикали. Научен факт е, четох го при един гуру в интернет. Така че хайде, побързай, докато фазата не се е сменила.
Слязох бавно от стъпалата и усетих как в мен закипява весело, гъделичкащо предчувствие.
— Репичките, Виолета, тръгват на семе и стават жилави не заради луната.