— Добър ден, Камелия Ковача. С бравата няма никакъв проблем. Просто ключът ви е даден от човек, който нито живее тук, нито има право да се разпорежда с този апартамент.
— Какви са тези нелепи шеги? — възмути се Камелия Ковача и нервно намести копринения шал около врата си. — Мария ми каза, че сте уведомени. Аз съм на строг режим, трябва незабавно да легна да си почина. И се надявам за обяд да сте взели домашен заек от ферма? От онези в магазина не мога да ям.
Точно тогава асансьорът иззвъня тихо и вратите му се разтвориха. От кабината тържествено се появи самата Мария Огнянова. Очевидно беше дошла лично да надзирава настаняването на своята повереница. Когато видя, че протежето ѝ все още стои пред прага, притиснало фикуса и обградено от багажи, лицето на свекърва ми мигом доби цвят на презрял домат.
— Елена Цветанова! Какъв е този цирк, който си устроила тук? Защо уважаван човек стои на течение пред вратата?
— Мария Огнянова, според всички правила на гостоприемството домакинът е длъжен да предостави на госта най-доброто! — заяви патетично Камелия Ковача, явно усетила здрава подкрепа отстрани.
— Камелия Ковача, жилището е мое — отвърнах аз с възможно най-учтивата усмивка. — Не съм ви канила да живеете при нас и не съм давала съгласие за подобно нещо.
— Алчна нахалница! — изписка свекърва ми.
Тя изду гърди напред като градски гълъб, готов да води смъртоносна битка за изсъхнало парче хляб.
Зад мен, в антрето, стоеше Петър Филипов. Не казваше нищо. Само слушаше внимателно как майка му обяснява на приятелката си, че личното ѝ удобство стои по-високо от спокойствието на собствения ѝ син.
— Мария Огнянова, не си хабете нервите — казах аз, пристъпих крачка напред и насочих поглед към гостенката с куфарите. — Камелия Ковача, имам към вас един съвсем прост и логичен въпрос. Вие сте най-близката приятелка на свекърва ми, нали?
— Разбира се! Приятелки сме от четиридесет години! — потвърди тя гордо и изправи гръб.
— Чудесно. Мария Огнянова разполага с прекрасен тристаен апартамент. В едната стая спи тя, втората е гостна с великолепен диван, а третата е библиотека, където пази подвързии със стари списания. Защо тогава най-добрата ви приятелка ви изпраща да живеете при снаха си, в двустаен апартамент, където аз би трябвало да изгоня мъжа си на хлътнал диван и лично да пера вашето бельо? Защо тя не ви настани при себе си, в удобната свободна стая?
Камелия Ковача бавно се извърна към приятелката си.