Но да се преместиш в Бургас, за да правиш маникюри, вече не е спасителна акция, а чисто начинание с цел печалба. А щом говорим за бизнес, всеки си поема сметката сам.
— За тия пари по-добре ще си намерим квартира при непознати! — Зорница Калинова вирна брадичка с обидено достойнство. В гласа ѝ изведнъж прозвуча стомана и от кроткото момиче от провинцията не остана почти нищо. — Поне хазяите няма да ни тровят живота с някакви си износвания, правила и сметки! Голяма благодетелка се извъди!
— Прекрасно решение! — казах аз и с видимо удоволствие затворих тефтера. — Още повече че сега, покрай сезона, наемите вървят нагоре. На ваше място не бих губила време. Гледайте да е близо до удобна автобусна линия или до мястото, където ще работите, че иначе и пътят ще ви излиза солено.
Диана Любомирова започна да диша тежко, сякаш въздухът в коридора внезапно бе станал рядък. Едва тогава до нея стигна простата истина: изящният ѝ план, в който тя щеше да изглежда като щедра покровителка, но всичко да се плаща от снаха ѝ, се беше разпаднал окончателно. Нямаше да има нито власт, нито удобство, нито полза.
— Повече кракът ми няма да стъпи в този алчен дом! — обяви тя с театрална трагичност и дръпна шлифера си от ръцете ми. — Петре, сине, ако останеш с тази меркантилна… змия, за мен вече не си ми син!
Петър Александров само въздъхна спокойно, отиде до широко отворената врата и без да повиши тон, каза:
— Мамо, стига с тези представления. Елена е напълно права. Ако толкова искаш да помагаш на Зорница да покорява морския град, вземи я при себе си. Имаш чудесен тристаен апартамент. Две стаи стоят празни. Там Зорница може да разгърне цялата си енергия.
Това беше безупречен мат. Да пусне чужд човек в свещеното си жилище, където върху всеки скрин лежаха колосани дантелени салфетки, а дистанционното на телевизора още се пазеше в фабричното найлонче? Диана Любомирова по-скоро би приела у дома си цяла шумна дружина непознати, отколкото момиче с куфар, ацетон и амбиции.
— Аз имам кръвно! На моята възраст ми трябва тишина, не миризма на лакочистител! — излая тя и с изненадваща пъргавина започна да избутва обърканата си племенница заедно с огромния ѝ куфар към стълбищната площадка.
Вратата се тръшна толкова силно, че ключовете върху шкафчето в антрето издрънчаха. Спорът приключи. Справедливостта не влезе с фанфари, но се настани окончателно.
— Ето, видя ли? — обърнах се към мъжа си с усмивка. — А ти се притесняваше, че ще стане грандиозен скандал. Оказа се, че легендарната роднинска обич трае точно до мига, в който някой произнесе думата „наем“.
Петър ме прегърна през раменете, изпусна дълга въздишка на облекчение и ме погледна лукаво.
— Чакай сега, за смесителя в кухнята сериозно ли говореше? Петдесет хиляди завъртания?
— Съвсем сериозно — засмях се аз и тръгнах към кухнята, за да си допия чая. — На този свят всяко нещо има цена. А спокойствието в собствения дом струва най-скъпо.