— Само че апартаментът е и на Петър, нали сте семейство!
— Мамо, всъщност не е така. Поне не и според закона — обади се най-сетне мъжът ми, тихо, но с изненадващо твърд глас, като остави недоядения сандвич върху шкафчето. — Жилището е лична собственост на Елена. Аз нямам дял в него.
— Мълчи, чехльо такъв! — сряза го майка му и го прониза с поглед, сякаш можеше да го изпепели на място. — Елена, не излагай рода. Хората няма да го разберат. Ние сме си свои!
— Знаете ли, Диана Любомирова, напълно сте права — кимнах кротко аз, без да откъсвам очи от нейните. — Семейството е свято нещо. На близките трябва да се помага.
Свекърва ми хвърли тържествуващ поглед към сина си, все едно му казваше: „Гледай и се учи как се разговаря с жени.“ Очевидно реши, че ме е пречупила. Зорница Калинова издаде радостно писукане и вече посегна към дръжката на огромния си куфар.
— Затова, Зорнице — продължих аз и извадих от шкафчето служебния си бележник заедно с химикал — понеже си близка, ще ти дам апартамента под наем при специални условия. Дори няма да ти искам предплата за последния месец. Само първия наем и една малка гаранционна сума, ако случайно нещо бъде повредено.
Ръката на Зорница се дръпна от куфара така, сякаш дръжката внезапно се беше нажежила до бяло.
— Как така… под наем? — промълви тя и цялата ѝ уверена градска поза се разпадна за миг. — Нали казахте, че сме свои хора…
— Точно така — отворих бележника с най-деловата си усмивка, излъчвайки гостоприемство от вида, който върви с договор и касова бележка. — Нека ти обясня накратко. По смисъла на чл. 228 от Закона за задълженията и договорите едно жилище се предоставя за ползване срещу заплащане по договор за наем. Пазарната цена на моя едностаен апартамент в този район е около деветстотин лева, отделно ток, вода и всички разходи по броячи. Но за теб съм готова на сериозна роднинска отстъпка — осемстотин и шестдесет лева. Разбира се, с официален договор, за да е всичко чисто и ясно. Аз си декларирам доходите и плащам данъците коректно. А на теб сигурно ще ти трябва временен адрес, за да започнеш работа в салона, нали? Няма проблем, ще го уредим законно.
По лицето на Диана Любомирова плъзнаха грозни червени петна. Самоувереността ѝ се стопи и на нейно място се появи парещото възмущение на човек, на когото току-що са измъкнали безплатната баница изпод носа.
— Ти нормална ли си?! — изсъска тя, напълно забравила за уж болното си сърце. — На свои хора? Пари ще искаш? И то такива суми? Как изобщо ти се обръща езикът!
— А кое точно ви изненадва? — повдигнах вежди с искрено недоумение. — Нали преди минута настоявахте, че сме семейство. В едно нормално семейство възрастните хора уважават чуждата собственост и чуждия труд. Аз съм на работа като администратор от осем сутринта, Петър Александров прекарва дни и нощи над чертежите си. Нито сме благотворителна организация, нито сме приют за пренощуване. Ако на Зорница Калинова ѝ трябваше спешна операция или беше изпаднала в истинска беда, щяхме да дадем и последното си.